stranger.

chapter V

●▬▬▬▬๑۩۩๑▬▬▬▬●
- stranger -

- Добре сега да те върнем у дома! - каза Ронджун и хвана тялото на човека.
- На къде така? - попита го някой, карайки Ронджун да спре.
- Извинявай - захвана Ронджун, - познаваме ли се?
- Вчера ми причини доста, как да кажа... големи болки в главата! - каза вампира и тръгна към вещера.
- Десматос! - и вампира се държеше за главата, но Ронджун все повече започваше да отслабва.
- Хайде! Дай ми закуската... и ще те те оставя на мира! - каза вампира.
- Не! - извика Ронджун.
- Добре тогава!
- Инсенди-

Ронджун се разсея. Той забеляза как някой друг се появи иззад кръвопиеца. Вампира падна на земята, а непознатият зад него държеше сърцето му.
- Но ти как... защо...? - не спираше да задава въпроси Ронджун.
- Бягай преди да захапя гърлото ти и да го разкъсам на парчета! - каза непознатият.
Ронджун се обърна и тръгна към къщата на човека. След като стигна го остави в нечия стая и направи блокиращо заклинание.
Това е от заклинанията, които вампирите не могат да влизат или излизат.

~meanwhile~

- Коя е следващата жертва? - попита Джисънг.
- Хм, нека нападаме безцелно. Който ни падне. - предложи Джено.
- Аз съм съгласен - каза Чонло, - стига и Джисънг да е съгласен.
- Аз съм за! - каза Джисънг.
- Значи ме бройте!
Трите момчета тръгнаха към градът и започнаха лека полека да убиват жертвите си. Дали с внушение, дали с чар. Те го правеха.

~meanwhile~

- Джемин! - викаше Донгхюк, - има нови жертви! Убити са по различен начин.
- Май си имаме компания! - каза Джемин и се усмихна, - пригответе оръжията с върбинката! Донгхюк, успя ли да овладееш магията?
- В-все още не мога да поваля вампир!
- Тогава ти ще стоиш тук на пост!
- Разбрано! - извика Донгхюк.