stranger.

chapter XIV

●▬▬▬▬๑۩۩๑▬▬▬▬●
- stranger -

Джено изпращаше Джемин към дома му и не спираше да мисли за думите на Юкхей. Не знаеше какво да направи и се притесняваше.

- До утре Джено! - Нана каза, но по-големият изобщо не го отрази. - Джено?

- Да?

- Изобщо чу ли какво ти казах? - Нана попита и бе напът да се изнерви.

- Извинявай... бях се замислил...

- Както и да е, до утре!

Двете момчета се разделиха, Нана влезе в къщата си, а Джено навлизаше в тъмната гора.

- Стой мирно! - чу се мъжки глас.

Джено чу познат глас. Гласът на Юкхей.

- Боли! - извика някой.

Джено беше любопитен да разбере какво прави Юкхей, затова побърза да го намери.

Той се скри зад едни храсти, докато гласовете се чуваха под земята. Той се натъкна на стълби, които водеха към тайни тунели. На Джено изобщо не му пукаше, какво щеше да му стори Юкхей, важно беше да разбере коя е жертвата му и дали си струва да я спаси.

След като слезе още надолу, Джено забеляза, че пред вратата стоят върколаци.

Можеше да се каже, че той бе бъзлив вампир, но когато си заслужаваше, даваше всичко от себе си.

- Какво е намислил пак? - прошушна тихо той.

- Защо сме тук? - попита още някой, шушнейки.

- По дяволите, Джемин! Какво правиш тук! Юкхей не бива да те вижда! - каза Джено продължавайки да шушне.

- Защо?

- Ще ти кажа после само се махни! Моля те! За твое добро е! - Джено се надяваше думите му да бъдат разбрани.

- Боли, боли, боли! - някой прекъсна разговора им.

- Този глас... - Джемин позна гласът. - Т-това е Ронджун...

Нана тръгна да се изправя, но Джено успя да го хване.

- Ако някой те види тук, ще умреш... моля те! - Джено продължаваше да убеждава Джемин. - Ако този човек вътре е важен за теб, ще го измъкнем... само имай търпение!

Джемин се съгласи. Джено наблюдаваше какво се случва вътре, докато Джемин плачеше. Най-добрият му приятел бе измъчван от свиреп еретик, който се опитва да спаси семейството си.

- Джено... аз не мога да търпя това повече! - Джемин се обади.

- Почакай! Само да се махнат върколаците и ти обещавам.

След като всички си тръгнаха и Ронджун вече бе сам, двете момчета се вмъкнаха бързо.

- Не! Не искам повече, Юкхей моля те! - Джун бе напълно изтощен и не можеше да фокусира лицата и фактът, че това изобщо не е Юкхей.

- Хей, тихо! Ще те измъкнем от тук Джун! - каза Джемин и започна да маха веригите, но безуспешно.

- Дай на мен. - Джено хвана двете вериги, но след това ги пусна рязко.

- Какво има? - попита Нана.

- Върбинка... ще трябва да го измъкнем по друг начин.

- Аз мога да я премахна със заклинание. - Джемин вирна ръце.

Заклинанието успешно премахна върбинката, а Джено скъса веригите.

- Хайде, Джун... прибираме се вкъщи! - Джемин пърхаше от щастие.

Двете момчета държаха Ронджун през кръста, а неговите две ръце бяха на техните вратове.

- Спри! - Джено се вкамени.

- Какво има? - попита Джемин.

- Някой ни наблюдава... - Джено се огледа, а с него и Джемин.

- Какво ще правим?

- Залегни! - извика Джено.

Джемин на косъм щеше да бъде улучен, но Ронджун...

- Не! Не... - Джемин плачеше.

- По дяволите! - измъкна Джено.

- Ронджун, моля те!

- Изгубил е много кръв... - Джено каза.

- Аз... моля те, помогни му! - Джемин продължаваше да ридае.

Джено даде от кръвта си на Ронджун, но той не мърдаше.

- Защо Юкхей го отвлече? - през сълзи попита Нана.

- Джун не е просто вещер, той е Феникс.

- Какво е това? - попита Джемин поглеждайки Джено.

- Не е нещо... а някой, в случая Ронджун е наследил Феникс.

- Какво е Феникс? - попита Джемин отново.

- Който притежава Феникс, бива най-могъщ от всички. И успява да убие първороден вампир... в случая това е Юкхей...

- А как Джун, помага на Юкхей?

- Неговата кръв, ще успее да върне семейството му от 1655 година... където са заключени роднините му.

- Ще отмъстя на това копеле! - Джемин се ядоса и избърса сълзите си.

Джено хвана Ронджун и тръгна да тича, за да настигне Джемин.