stranger.

chapter XXII

Излизайки от къщата в гората, Джемин реши да търси Джено. Беше се притеснил много за него, никога не беше изчезвал за толкова дълго време, а когато го правеше се връщаше на следващия ден. Но минаха дни. Джемин не можеше да махне физиономията на притеснен от лицето си, а сърцето му биеше по-силно с всеки изминал час. Но жребият вече бе хвърлен, макар и да искаше да поправи сторилото се в миналото, нямаше как.
- Джено! - крещеше Джемин. - Джено! Ако ме чуваш отговори ми!
Но нямаше отговор.
Мина се известно време и Джемин седна до едно дърво.
- Какво ще правя сега... той никога няма да ми прости! - шушнеше си Джемин.
- Джемин-а! Не сме се виждали отдавна! - чу се дълбок мъжки глас.
- Юкхей?
- От плът и кръв! - усмихна се. - Виж... приятелят ти, Джено, ухапа един от моите хора и единственият лек за това си ти!
- Какви ги говориш? Джено е вампир и неговата захапка е безопасна за такива като твоите хора! - отвърна Джемин.
- Проблема е там, че Джено не е само вампир, глупакът си мисли, че не зная това. Но уви! - засмя се Юкхей.
- Не смей да говориш така за Джено ил-
- Или какво? - попита Юкхей със заплашителен тон.
- Ще те убия!
- След като съм заплашен се очаква да бягам, предполагам? Не ми се е случвало досега! - засмя се.
- Какво искаш от мен? - попита Джемин и го погледна в очите.
- Кръв-
- Защо искаш кръ-
- Остави ме да довърша, моля те! - Юкхей прекъсна Джемин. - Твоята кръв искам, за да спася Чонгу! Нека направим сделка! Когато ми трябва кръв от теб ще ми я даваш, взамяна няма да убивам теб и твоите приятелчета! - подаде ръката си към Джемин, за да се ръкостиснат.
- Лъжа! Затова ли ме държеше в килията си целия окован с върбинка, а? - чу се мъжки глас иззад Юкхей.
- Ти успя да избягаш? Е добре, теб щях да те убия, да, защото никой не докосва Чонгу. - тонът на Юкхей премина към сериозен.
- Какви ги говориш? - попита Джено.
- Знам всичко, Ли... не си един от изкусните лъжци, но добър опит. - обърна се към Джемин. - Сделка или не?
Джемин извъртя погледът си към Джено, най-накрая разбра защо е отсъствал толкова много, а какви ли не други мисли му минаха през главата. 
- Впрочем Ронджун, знам че си тук. Заклинанието ти беше добро, но не достатъчно силно, за което сделката ни с теб отпада, сега остана Джемин да реши. - усмихна се.
- А-аз...  - Джемин заекваше - Сделката ни е да ти давам кръв, когато поискаш и да не убиваш приятелите ми! Те са ми приятели! Не можеш да ги убиеш! - възкликна Джемин.
- Точно затова ще ги убия преди да сключим сделка! - отвърна Юкхей и след миг се озова зад Джено. Ръката му мина през гърдите на Джено и хванаха сърцето му.
- Знаеш ли от кога чаках този момент? Джено, великият вампир с маска ще се прочуе със смъртта си и то не от кого, а от мен! - каза Юкхей.
- Забравяш едно нещо. - обади се Джено - Не случайно съм толкова опасен за колкото ме имат, Юкхей...
- Приказки, драги ми... ще си изкарам ръката внимателно, а сърцето ти ще превърна в трофей! - отвърна Юкхей.
Когато Джено чу това, той спря да мърда. Затвори очите си и се отпусна. Изведнъж ръката на Юкхей излезе от гърдите на Джено, цялата покрита с кръв, а в нея... сърцето на Джено.
- Джено! - Джемин извика, а Ронджун се уплаши. - Джено! Не! Не успях да ти кажа колко съжалявам и колко те обичам! - разплака се Джемин.
- Как можа? След сделката ни, след като каза, че няма да нараниш Джемин? - попита Ронджун.
- Е той е жив и здрав, стои и прав... няма драскотина. Изпълних сделката си!
- Ах ти, кучи си-
Юкхей изчезна и остави безжизненото тяло на Джено да лежи на калната земя. Джемин изтича до него и хвана главата му слагайки я на бедрата си.
- Всичко ще е наред, аз съм тук. - лицето му вече бе полу мокро и видимостта за Джемин беше трудна.
- Не заслужаваше да умреш така Джено. Нито успях да ти кажа колко те обичам, нито успях да ти се извиня, нито успях да те прегърна. Без теб животът ми е безсмислен.

Когато Ронджун чу думите на Джемин, започна да се движи бавно и безшумно към главния път. Думите му го нараниха, но знаеше, че всичко щеше да е по-добре без него. Носеше само беди, а сега и смъртта на Джено.
- Ако не бях такъв глупак да избягам от къщата миналия път нямаше да се стигне до това... Джено е мъртъв... заради мен.... прости ми Джемин-а.