stranger.

chapter XIX

●▬▬▬▬๑۩۩๑▬▬▬▬●
- stranger -

седмица по-късно

  Чонгу лежеше, целия потен и задъхан. Не му оставаше много време живот, след като Джено го ухапа. Той се притесняваше, защото виждаше как на Юкхей не му пука и знаеше, че няма на кого да разчита. Но той не знаеше цялата истина...

~ meanwhile ~

Юкхей се замисли над думите на Ронджун. Той беше толкова категоричен към двете момчета.
- Ронджун, тъй като вече сме екип, възнамерявам да използвам приятелят ти, за да спася  Чонгу. Имаш ли против?

Ронджун погледна Юкхей с най-омразният си поглед. Нима Юкхей нахалстваше толкова много?
- С каква наглост смееш да ме питаш? Първо ме разиграваш, карайки ме да си мисля, че приятелите ми са мъртви. Второ искаш кръвта ми, за да съживиш мъртвите си роднини и трето искаш да убиеш Джемин? Нима ме мислиш за толкова глупав? - Ронджун бе изнервен достатъчно.

- Не казах, че искам да убия Джемин... трябва ми неговата кръв. Само тя ще спаси моят Чонгу... - каза Юкхей.

- Предполагам, че няма да е проблем... но ако го нараниш, кълна се-

- Няма да го нараня Ронджун. Обещавам. - каза Юкхей и се усмихна. Но истината знаеха само Джено, Джемин и Юкхей. Джемин беше в опасност и единственият, който го пазеше беше Джено, но неговите сили нямаха нищо общо с тези на Юкхей. Той унищожаваше всичко по пътя си. Особено за Чонгу - първата му любов, която беше на предела си. Няколко часа и Чонгу щеше да е мъртъв.

Юкхей отиде да види как е Чонгу, защото се притесняваше много за него.

- Здравей Чонгу, как си? - попита Юкхей.

- Чувствам се страхотно! - каза Чонгу, но иронията не вършеше добра работа в този неудобен момент.

- Толкова много съжалявам, аз съм виновен за това! - каза Юкхей. - Мисля, че е крайно време да знаеш, че аз все още имам чувства към теб и знай, че ако не успея да те спася, няма да си го простя никога. Ще си отмъстя за теб, обещавам ти!

- Юкхей... аз - Чонгу започна да кашля и лека полека с кашлицата се появяваше и кръв. - Дойде ми времето... - усмихна се Чонгу.