stranger.

chapter XII

●▬▬▬▬๑۩۩๑▬▬▬▬●
- stranger -

- Сега какво? - попита Джено шепнешком.

- Аз ще заобиколя отзад, а ти стой тук с Джемин. - Юкхей каза - И се пазете!

Двете момчета кимнаха за съгласие.

- Добре, сега ще ме слушаш! - каза Джено. - Обещай, ми че ще се пазиш!

- Обещавам! - Нана извъртя очи. - Защо те е грижа за мен?

- Ами аз... - Джено не знаеше как да довърши.

Просто те харесвам...

Нана гледаше кръвопиеца и чакаше отговор... но такъв не получи.

Ли Джено изпитваше страх.

Страх, от чувствата на Джемин, които може би нямаше да са същите.

Неловката тишина продължаваше, докато не се чуха силни шумове.

- Ела! - възкликна Джено.

Двете момчета тръгнаха. Пред тях стояха три върколака.

- Вечеря! - каза единият.

- Не мисля така! - Юкхей се обади иззад тях. Каза заклинание, което накара върколаците да паднат на земята.

- Или ще ни пуснете да си идем живи, или ще ви убием ... тук. - каза Юкхей - И сега!

- Добре, добре! Само спри...- викаше единият.

Юкхей спря. Можеше да е вампир, но държеше на справедливостта и се доверяваше... а ако някой не си спазваше, беше убиван. По безмилостен начин.

- Хайде! - извика Джено. - Да вървим.

***

- Марк? - нечий глас се чу. - Виждал ли си Джемин.

- Не, ако искаш го изчакай тук.

- Притеснявам се, че се е случило нещо! - Ронджун започна да гризе нокътя на ръката си.

- Той е най-добрият вещер! Не се притеснявай! - Марк се усмихна.

- Ами ако ти кажа, че съм еретик? - друг се добави в разговора.

- К-кой си ти? - попита Ронджун, пристъпвайки назад.

- Юкхей... Уонг Юкхей. - той подаде ръка за поздрав.

- Какво трябва да означава, че си еретик...

- Тъй, като сте ловна агенция, предназначена за вампири... не мисля да издавам толкова за себе си... а и се чувствам несигурен тук. - Юкхей влезе в офиса на Минхюнг.