stranger.

chapter VIII

●▬▬▬▬๑۩۩๑▬▬▬▬●
- stranger -

- Какво по дяволите... - примигваше Джено.

- Брато, някой ни е затворил. - каза изморено Юта.

- Джемин! - прошепна си Джено.

~magic skip time~

Джено докосна лицето си, а на него нямаше маска.

- Ю-Юта? - попита по-малкият.

- Да?

- З-знаеш ли къде ми е мас-ската?

- Не... -отвърна Юта и затвори очи.

- И сега като нямаш маска, знам как изглеждаш! - усмихна се Джемин. - Оп, оп, оп... не посягай! Вече пия върбинката!

~magic skip time~

- Хайде... Джено? Ти си наред! - каза Джемин подканвайки вампира срещу него.

- Какво ще правиш с мен? - попита Джено.

- Нещо интересно! - усмихна се вещера и заби върбинка в рамото му.

След като го остави на масата, завърза ръцете и краката му здраво взимайки проба от кръвта му.

Той отвори очите си бавно, едвам виждайки нещо.

- Оу я виж ти! Спящата красавица се събуди... - иронично каза Джемин.

- Ха ха... много смешно! - отвърна Джено. - Какво ще правиш с мен? - настоя отново.

- Експериментът, който приятелката ми не успя да довърши! - усмихна се Джемин.

- Нима? Тази кучка не струваше и една стотинка! - каза Джено затваряйки очите си.

От окото на Джемин се стече сълза.

- Десматос! - каза тихо На, а Джено изпитваше силна болка в главата си.

- С - спри... по дяволите Джемин! - извика Джено.

- Няма да обиждаш семейството ми! - извика той.

- Тя не ти е семейство!

- Тя ми беше сестра! - извика Джемин, заставайки над главата на Джено.

- Знам истинското ти семейство, Джемин... познавам ги! - каза Джено отваряйки очите си бавно.

- Грешиш! Ти не познаваш никой от семейството ми! Блъфираш! - извика Джемин.

- Не греша! - обади се Джено.

Джемин беше на ръба да кипне.

- Дай ми шанс да ти докажа!

Джемин се изнерви и изблъска всички неща от бюрото си.

- Само това знаете вампирите... да лъжете! Имате ли сърце, имате ли душа? - извика отново Джемин.

Джено замълча.

- Крайно време е! - каза Джемин и отвори един от шкафовете.

- К-какво имаш предвид? - попита Джено, за пръв път изплашен.

- Да... те убия! - усмихна се Джемин. Той започна да се приближава до вампира, държейки дървен кол, с който щеше да пробучи сърцето му.