stranger.

chapter VII

●▬▬▬▬๑۩۩๑▬▬▬▬●
- stranger -

- И значи искаш да съживя мъртвият ти брат, който е умрял заради някакъв друг вампир? - попита Джемин.

- Точно това искам! - отвърна Джено и провери дали маската му е добре.

- Категорично не! - възкликна по-малкия.

- Значи искаш, да продължавам с кървавите инциденти - попита Джено, - няма проблем, ще започна с теб!

Джено се нагласи да пие кръв от жертвата си, но нещо го спря.

- Какво? Защо не ме убиеш? - попита Джемин.

Джено мълчеше.

- Хайде... сподели! Едва ли вампирите имат чувства, защо не ме разкъсаш? - попита пак по-малкия.

Ах какво е това в стомаха ми? Защо не мога да го убия? Хайде Джено! Ти можеш!

- Ехо? Нима нещо те спира?

- Млъкни! - възкликна Джено.

- Хайде убий ме, не спря да го повтаряш, направи го реален факт! - извика Джемин.

- Казах да млъкнеш! - извика Джено повторно и хвана устата на Джемин с ръка. След което му посочи с пръст да замълчи.

- Какво има? - прошепна Джемин.

- Някой е в сградата! - възкликна Джено, шепнейки.

- Кой би могъл да е? - попита Джемин.

- Сега ще разбера!

~magic skip time~

Джено обикаляше сградата. Той беше едва на втори етаж... цялата сграда беше голяма и можеше да се види, че поне има седем или дори осем етажа.

Някой мина много бързо зад Джено, което го накара да се обърне, но след като го направи там нямаше никой.

- Ехо? Кой е там? - попита Джено.

Ах, какъв съм идиот... никой не отговаря след този въпрос...

Внезапно някой се нахвърли на Джено, опитвайки се да го захапе.

- Юта? - възкликна Джено.

- Дж-Дж-Джено?

- Боже Господи! А-аз... мислех, че ти... ти... си мъртъв! - отвърна Джено.

- Всъщност заминах за Пусан. Имах неотложна работа! - каза момчето и се изправи.

- Какво правиш в Сеул?

- Дойдох да видя малкото си братче! - засмя се Юта и прегърна брат си.

- По-добре се махай! Или вече си слагай маска... това е ловна агенция за вампири, направена от вещици... тук ли намери да ловуваш? - попита Джено и смръщи вежди.

- Търсех теб! - каза Юта.

- Нима? - възкликна Джено.

- Сега трябва да се върнеш с мен в Инчеон! - каза Юта, но някой бе забил две спринцовки във вратовете им.

- Така ви се пада, като убивате невинните и оставяте вещер сам... - засмя се Джемин.