Addiction

ГЛАВА ТРЕТА

Краката на Мария запрашиха бързо към посоченото от Рикардо заведение, макар и да чувстваше тялото си като направено от олово. Всичко пред очите й беше мъгла. Дозата кокаин, която беше приела не й беше достатъчна, за да успокои и без това изтормозеното си съзнание. Отношението на Рикардо обаче беше нещо, което щеше да я гложди отвътре до края на живота й. Той беше като пиявица, която смучене от кръвта й и бавно се опитваше да изцеди и последната капка живот от тялото й.

Със залитане настрани, Мария най-после успя да се добере до така наречения бар. Помещението беше тясно и задушливо. На масите бяха насядали най-вече възрастни мъже, който давеха проблемите си в твърд алкохол посреднощ. Сред тях имаше и жени на различни години, които пък от време на време се опитваха да прелъстят мъжете, за да изкарат няколко банкноти пари.

Също като теб, замисли се.

Този бар беше поредното доказателство за пропадането на човечеството.

Мария намери сили единствено да достигне барплота и настани разтрепераното си от емоции тяло върху един от високите столове. Всичко в главата й беше каша. Искаше й се да плаче, да крещи, но нямаше енергия за нито едното. Не биваше да показва слабост. С периферното си зрение усещаше как Рикардо стоеше зорко пред колата си отвън и я наблюдаваше. Той я чакаше да действа. Мария не искаше да си представя какво щеше да й се случи, ако и този път не му донесеше пари.

Но как изобщо беше възможно да привлече нечие внимание, като тя самата изглеждаше като уплашено дете?

По принцип актьорските й умения се оценяваха на прекалено ниско ниво, но сега, с помощта на опияняващите вещества, които тровеха организма й, и обърканите емоции, може би имаше някакъв шанс да се представи подобаващо. Все пак не беше толкова трудно да се изиграе пропаднал човек от един точно такъв.

Барманът - почти пенсиониран мъж с дълга побеляла брада и носещ черна тениска на някаква рок-група - напълни догоре стъклената чаша с нещо подобно на уиски и я подаде в ръцете на Мария. Не знаеше дали беше добре да смесва дрогата, която отдавна циркулираше в кръвта й, с алкохол, но не мисли много по този въпрос. Все още треперещите й пръсти хванаха чашата и я поднесоха към устните й. Силната течност изгори гърлото на Мария мигновено. Хареса й. Единствено така можеше да се отпусне и да свърши работата си.