Addiction

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА

Чудото на живота беше съпроводено с толкова много радост, но и с толкова много болка. Мария от часове се гърчеше в агония, сякаш, че всяка частица от тялото й се разкъсваше и караше мексиканката да се разпада на атоми. Имаше усещането, че костите й се чупеха една по една, а тя не можеше да направи нищо друго освен да се старае да потиска болезнените си стонове. Водите й бяха изтекли още рано сутринта, което я беше уплашило до смърт. Контракциите я караха да губи представа за света около себе си, докато паниката пулсираше с всичка сила във вените й. Бебето идваше, а тя въобще не беше готова.

Въпреки че едва можеше да се държи на краката си, Мария с огромни усилия беше успяла да постели кърпа под себе си преди окончателно да се излегне на пода, потъвайки в ада. Никога не беше виждала как човек ражда. Никога не беше получила знанията какво да прави в такъв момент. Можеше ли изобщо сама да изроди детето си? Всичко това беше толкова непознато за крехката й възраст. Но с всяка следващата секунда, която часовникът неумолимо отмерваше, Мария се доближаваше до момента, в който малкото човече щеше да се появи на бял свят.

По бледото й чело бяха избили студени капчици пот, които плавно се стичаха надолу и се губеха. Устните й бяха добили цвят на мъртвец, от които от време на време се процеждаше някой стон. Отстрани Мария наистина изглеждаше като труп. А може би дори беше такъв. Родилките винаги бяха с единия крак в гроба, докато даваха живот на децата си.

- Хайде, можеш да го направиш - изведнъж нахлу Рикардо, на когото Мария се беше обадила преди около час, когато беше осъзнала, че нямаше начин да се справи сама. Доверяваше се единствено на него. По време на цялата бременност той се беше държал някак си наистина грижовно към нея. Твърде късно обаче Мария щеше да осъзнае, че това беше просто един театър. - Само дишай и издишай. Може би ще трябва да почнеш да напъваш постепенно.

Рикардо лично й беше предоставил тази малка квартира, в която Мария в момента щеше да роди на пода. Беше й обещал, че това ще бъде нейният нов дом, който ще споделя с бъдещото си дете и ще може да живее нормално.

Мексиканецът се настани точно пред сестра си и окуражително й стисна ръката, сякаш, че се опитваше да намали болката й. Но това наистина беше преструвка. Мария просто беше изпаднала в трудна ситуация, а той се беше възползвал от нея най-нагло. В очите му играеше малко дяволито пламъче, което разпалваше цялото му същество.