Addiction

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Мария се озърташе неразбиращо. Детските й очи виждаха единствено смута, в който родителите й бяха попаднали. Суетяха се. Бяха нервни. Караха се тихичко помежду си. Шепнеха си разни неща с цел тя и Рикардо да не ги чуят. Влизаха от стая в стая, проверявайки през прозорците на всеки няколко минути. Изглеждаха така сякаш се криеха от някого и се готвеха да бягат.

- Мамо, какво става? - опита се да попита няколко пъти, но всеки път някой й изшъткваше да си мълчи.

Въпреки смущението от поведението на родителите си през светогледа на десетгодишната Мария светът изглеждаше добър. Домът й беше беден, живееше сред висока престъпност, но това в крайна сметка беше нейното родно място. Библията, до която заспиваше всяка вечер, я беше научила на смиреност. Тя имаше всичко, от което се нуждаеше. Не биваше да бъде алчна.

Но никога не беше вярвала, че някой можеше да й отнеме и малкото, което притежаваше.

Изведнъж отвън долетяха куршуми, които се преминаха през прозорците и полетяха из кухнята. Някой разби вратата. Мария дори не успя да изкрещи. Виждаше само как няколко души стреляха по родителите й. Майка й падна безпомощно на пода, като за последно хвърли поглед към двете си дечица, на които толкова много мечтаеше да осигури сигурен и нормален живот. Баща й продължаваше да се бори с нападателите, но знаеше, че отдавна беше загубил битката. Беше ясно, че някога щеше да се стигне дотук.

Суидад Хуарес беше една опасна сбирщина от безсърдечни престъпници.

Писъци. Изстрели. Псувни. Кръв.

Мария запечатваше всеки детайл. Искаше да извърне поглед настрани, да бяга. Но не можеше. Рикардо я завлече към малката спалня, която двамата деляха. Крещеше й да се съвземе. Напомняше й да не спира да се движи, за да се измъкнат. Това беше един от последните мигове, в които той наистина се беше държал братски към нея. Нечии стъпки ги преследваха. През прозореца можеше да се излезе направо на улицата. Рикардо приплъзна тялото си, за да се озове отвън. Мария трепереше. Едва сега осъзна, че по страните й се стичаха горчиви сълзи, а тялото й се превиваше конвулсивно.

Беше толкова близо до изхода, но и толкова далеч. Някой нахлу в стаята зад гърба й. Груби мъжки ръце вдигнаха Мария от земята, а тя изписка.