Addiction

ГЛАВА ДЕВЕТА

Купето на джипа се изпълваше от възбудените пъшкания, идващи от предната седалка, където Мария беше седнала върху поредния клиент. Помежду им дрехите отдавна бяха изчезнали, давайки път на желанията на плътта.

Само един час, напомни си тя.

Зъбите на непознатия се впиха грубо в кожата на Мария, докато потната му ръка се уви около косата й, за да я накара да го гледа в очите. С другата успяваше да си играе с разголените й гърди, докато от устата му се лееха различни видове мръсотии и псувни. С всяка следваща секунда темпото му ставаше все по-забързано. Тласъците му караха Мария да забива нокти в облегалката на седалката, за да потиска стоновете си. Това обаче не бяха стонове на удоволствие, а на отвращение.

След още няколко мъчителни минути Мария най-накрая усети как клиентът беше достигнал своя пик на екстаз. Очите му останаха затворени, опиянен от еуфорията на половия акт. По челата и двамата се стичаха капчици пот, докато вече единственият звук, които можеше да бъде чут, беше изтощеното им дишане.

Макар и Мария вече да не притежаваше и капка енергия в себе си, бързо започна да навлича червената си тясна рокля, която досега не намираше в доста странно положение върху тялото й. Докато оправяше презрамките си обаче, тя усети отново как пръстите на непознатия изведнъж се увиха около рошавата й коса.

- Ей, къде отиваш? - попита я, но думите звучаха толкова сдъвкано заради умората, че тя едва успя да го разбере.

Мария се опита да се обърне леко, за да посочи към електронния часовник, който се намираше в колата.

- Ти си плати за един час, който току-що измина - напомни му, но това сякаш не му се хареса много.

По лицето на младия мъж се изписа предизвикателна усмивка. В рамките на този един час, двамата се бяха чукали цели три пъти. Но Мария виждаше, че това не му беше достатъчно. По самото изражение, можеше да познае, че той искаше още.

- Тогава мога да ти дам допълнително. - Хватката около косата й се затегна, сякаш той си мислеше, че по този начин щеше да я подчини. Мария долови самодоволна нотка в хрипливия му глас. - Искам да те водя у дома, кукло.

Мария едва преглътна порива си да го заплюе в лицето. Двамата се бяха срещнали в някаква забутана кръчма, пред която Рикардо я беше оставил. Не беше твърде сложно обаче да завърти главата на потенциалния клиент. Бяха нужни само няколко мръсни прошепвания на ухо, малко игра на погледи и той бързо се беше вързал. Минути по-късно, след две чаши алкохол, се бяха озовали в превозното средство на непознатия, докато той трескаво премахваше плата от златистото тяло на Мария.