Addiction

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

Кокаин.

Това беше първата мисъл, която се въртеше в главата, щом нахлу в стриптийз клуба на Бъки и едва не се препъна в собствените си крака.

Мария имаше чувството как постепенно откачаше и излизаше извън кожата си. Тялото й се тресеше от смесицата от гняв и болка, докато през мислите й преминаваха като куршуми. Не можеше да бяга от себе си толкова дълго. Но въпреки това болеше страшно много. Мария беше грешница. Никога нямаше да загърби имиджа си на проститутка. А това я плашеше допълнително. Да се бори срещу нещо, което беше част от нея, беше разрушително. Дори дотолкова, че я караше да мечтае отново да се връща към лошите си навици. Защото останеше ли сама с мислите си, това винаги водеше до катаклизъм.

Когато Тринити й подхвърли в ръцете малкото пакетче с бял прах в него, Мария дори не успя да й се отблагодари. Пръстите й трескаво разпръснаха кокаина върху една от всичките празни маси, като всяка една секунда караше мексиканката да се изпълва с нетърпение. А това беше нетърпение за падението, към което отново се насочваше. И ето, че ноздрите й отново се изпълниха с блаженството, което не беше усещала от дълго време насам. Макар и да беше наясно какво се беше случило при последната доза кокаин, сега не й пукаше особено. Не беше способна да издържи повече. Мария беше толкова слаба. Слабостите й я съсипваха... Но всъщност не беше ли тя тази, която им позволяваше да го направят?

Мария затвори клепачите си, за да се отдаде напълно на отровата, която се разнасяше из цялото й тяло. Това спокойствие й беше липсвало толкова много. С още няколко шмъркания тя успя да обере и останалата част от кокаина по масата, за да усети пълния ефект от наркотика. Когато се изправи отново, по гарвановочерната й коса бяха останали няколко бели следи от праха.

- Сега по-добре ли си? - попита Тринити, която беше седнала наобратно на един от столовете и любопитно наблюдаваше как приятелката й от Мексико вкарваше опиата в организма си. Не беше виждала Мария да се друса за първи път. Тя самата беше тази, която й беше предложила да пробва кокаин.

Мария разтърси главата си, а след което избърса леко лицето си. Не можеше да отрече колко добре й влияеше наркотика. Чувстваше се все едно отново се беше върнала у дома. А това беше една тъжна истина. По устните й се разля лека усмивка.

- Да - отвърна й след малко мексиканката, като се подпря на масата, за да запази равновесие. - Нямаш си и на представа колко много имах нужда от това.