Addiction

БЛАГОДАРНОСТИ!

Скъпи читатели/приятели,

време е да затворя страницата на тази книга и да я оставя да отлети във времето. Ще си я припомням често, ще се усмихвам, ще се радвам. В сърцето си ще нося винаги прекрасните спомени от тази половин година, в която усилено работих по проекта.

"Addiction" премина през доста драстични промени, когато я започнах още от средата на миналото лято. Спомням си, че редактирах изцяло първите две глави и резюмето минимум пет пъти, но никога не бях напълно доволна от резултата. Първоначално сюжетът имаше съвсем различен облик. В черновата ми действието се развиваше изцяло в Мексико, а Мария и Рикардо бяха просто дилъри на кокаин, забъркали се в мафиотската схема. Нещо обаче все не ми достигаше. Оставях и започвах наново всичко в рамките на седмици, дори и месеци, докато накрая не ми хрумна този нов сюжет, който реших, че може би ще е най-удачен.

Нямах точна сюжетна линия дори и когато започнах да публикувам. Както винаги се случва при мен, всичко си идваше на мястото постепенно и идеите ми се развиваха със самия ход на действието. С голямо желание се опитах да пресъздам разрушения свят на Мария, попаднала в плена на проституцията. Исках да покажа една друга страна, да надникна зад завесите и да видя какво наистина се случва с всички момичета, подложени на насилственото упражняване на тази професия. Защото не всичко е такова, каквото изглежда отстрани. Всеки води своите тъмни битки и се бори за оцеляването си. Но може би двигателят на инстинктите ни за самосъхранение е именно в любовта към близките ни, към любимите хора, за които сме готови да дадем всичко, за да ги защитим.

Психологията игра доста важна роля в цялата книга. Вместо да залагам този път на екшъна и бурните действия, реших, че ще е добре да се "вгледам" навътре в героите, да изуча техните чувства и съдби. Да вникна в душите им, за да ги разгадая. Войните, които водим със самите себе си, сблъсъците на отчаянието със светлинките на надеждата, чистата първична любов и дългът - всичко това е част от човешката ни същност. Но точно те са това, което ни правят такива, каквито сме. За всичко си има причина, недостатъците ни са също толкова, колкото и положителните ни качества.

Надявам се, че съм успяла да ви докосна чрез книгата си и да оставя частица от себе си във вас. Да пиша главите си беше едно мъничко предизвикателство, което ме зареждаше с енергия да продължавам напред и да откривам нови хоризонти. Щастлива съм, че успях да споделя историята на Мария, Девън, Рикардо и Фелисия с вас, защото тя значи много за мен.

Сега може би е моментът, в който ще се оттегля за кратко. В следващите месеци ще присъствам в Уатпад може би най-вече със стихотворения. Предстоят ми матури и кандидатстудентски изпит(който е тази седмица *реве*) и ще трябва да се концентрирам върху тях. А плановете ми за лятото ще са именно да започна да работя по нова книга, за която все още нищо не мога да кажа, защото всичко ми е прекалено неясно.

БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ БЯХТЕ ДО МЕН И КНИГАТА МИ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ТОВА ВРЕМЕ! ОБИЧАМ ВИ ОТ ДЪНОТО НА ДУШАТА СИ! НАДЯВАМ СЕ ДА СЕ ВИДИМ СЪВСЕМ СКОРО! ДО НОВИ СРЕЩИ И ВИ ПОЖЕЛАВАМ САМО УСМИВКИ И МНОГО ЩАСТИЕ!❤❤

С ОБИЧ,
ХАНА