Addiction

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА

Да пропада, да крещи, да се моли... Всичко вече беше загубено. Мария си оставаше затворена в своя малък ад, от чиято клетка нямаше изход навън към светлината. Крилете й за полет към свободата бяха жестоко отрязани и захвърлени настрани. Единственото, което й оставаше беше кървящата й душа, вече прекалено безчувствена, за да усеща каквото и да било. Тя беше изгубила себе си, спасявайки дъщеря си.

Светът под краката на Мария се въртеше като пумпал, а тя едва събираше сили да остане права. Плътните й устни сега бяха добили блед, почти мъртвешки цвят, който се забелязваше под почти изтритото яркочервено червило. Хероинът, който беше вкарала във вените си, я разрушаваше, караше тялото и психиката й да се борят за оцеляването си. Но въпреки това имаше нещо привличащо към това да се чувства като в безтегловност, да вижда всичко заобикалящо я на забавен каданс. И без това стриптийз клуба не беше място, на което беше от голямо значение да помниш всичко с детайли.

Слизайки от пилона преди малко, някой я беше завлачил настрани, а Мария най-спокойно му се беше подчинила. И не само това това. Дори се смееше. Приличаше на парцалена кукла, която беше напълно куха отвътре и следваше единствено командите на другите. А то в действителност беше така.

- По-полека - изхили се Мария, след като с непознатия се бяха усамотили в полутъмен коридор и той я беше бутнал към стената. Колената й се превиха, но тя успя да остане права. - Не бъди толкова груб, така няма да получиш тялото ми по-бързо.

Гъстите мигли на мексиканката пърхаха игриво, което създаваше някакъв жалък ефект на прелъстяване. Ако човек се вгледаше по-отблизо обаче, щеше да забележи, че под тези мигли се криеше един премрежен поглед, който беше на ръба на отчаянието. Мария дори не знаеше какви ги върши. Съзнанието й се лашкаше напред-назад, бореше се със себе си.

Без да получи някакъв отговор от страна на мъжа, той положи устните си върху нейните и бавно ги задвижи. Мария му отвърна с онази угасваща страст, която се появяваше единствено под влиянието на наркотиците и алкохола, и веднага задълбочи целувката, която съвсем скоро щеше да се превърне в началото на поредната бурна нощ, за която щеше да се срамува на сутринта. Сякаш, че беше нещо заучено, Мария се уви като змия около мускулестото тяло пред себе си и изпъшка от слабостта си. Беше настоятелна, точно това очакваха всички мъже от нея. Тя трябваше да им достави удоволствието, тя трябваше да ги предизвиква.