Addiction

ГЛАВА ТРИДЕСЕТА

- Много умно - криво се подсмихна Рикардо и затегна хватката около Мария. Не беше сигурен на кого беше повече ядосан - на сестра си, на Девън, на полицията или на самия себе си, задето го бяха хванали неподготвен. Въпреки това обаче нямаше да се даде лесно. Разкаянието беше символ на слабост, а Рикардо не притежаваше слаби страни. - Кой е в основата на този "гениален" план? Сигурен съм, че в момента всички много се гордеете със себе си.

Жълтата светлина на фаровете караше кожата на Рикардо да изглежда някак си особено призрачна. Чертите му се изкривяваха и размиваха между светлото и тъмното.

- Предупредихме Ви да си вдигнете ръцете и да пуснете момичето, Вие сте арестуван - отново се обади полицая, но сякаш гласът му трепереше. - Легнете на земята!

Всеки издаден звук озлобяваше Рикардо все повече, като го превръщаше в един бушуващ вулкан, който вече пръскаше лава около себе си, подготвяйки се за истинското си пробуждане. Мария дори вече не осъзнаваше какво се случва. Просто се беше отпуснала в ръцете на брат си, а той я поддържаше. Именно тази гледка олицетворяваше всъщност какви бяха в действителност отношенията помежду им - господар и робиня.

- Това "момиче" е моя собственост - озъби се мексиканецът. Желанието му за притежание нямаше граници. С чевръсти движения докопа пистолета си, който държеше зад гърба си и съвсем скоро Мария усети как дулото се опря до главата й. Беше студено, дори ледено. - Докоснете ме с пръст и натискам спусъка. Кълна се, че не ми пука дали тя ще умре, или не. И без това ми създаде достатъчно главоболия. А и едва ли ще липсва на някого!

Повечето полицаи бяха свикнали на подобни сцени. През лапите им бяха преминавали всякакви отрепки, извършили всевъзможни престъпления. Заложническите драми и заплахите за убийства също не бяха изключение. А Мария в момента беше именно заложник на Рикардо. Въпреки това обаче те много добре знаеха, че повечето нарушители на закона често блъфираха. Точно това смятаха, че прави и Рикардо сега. Бяха готови да се втурнат напред и да го заловят, но имаше един-единствен човек, който вярваше в лишената му от човечност душа - Девън. Беше наясно, че Рикардо не говореше просто празни приказки. Животът на Мария беше в опасност и нямаше да допусне да тя бъде наранена.

Гласът му се изви във въздуха:

- Не се приближавайте!

Рикардо повдигна вежда.