Addiction

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА

Мария не спираше да докосва корема си. Пръстите й страхливо го обхождаха, сякаш, че всяко едно докосване, дори и леко, щеше да навреди на бебето. Тя знаеше, усещаше, че в нея беше започнал да зрее нов живот. Инстинктите й не можеха да я подлъжат, не и за това. Откакто беше започнала да повръща всяка сутрин, Мария вече беше напълно сигурна, че нещо се беше променило. Вече не беше сама на този свят. В себе си носеше и дете. Чувствата й бяха преминали през радост, объркване, а после - ужас. Какво всъщност трябваше да направи? Това бебе щеше да се роди в една омразна и позорна среда. Как щеше да живее? Как щеше да му обясни всичко?

Едва шестнадесетгодишната Мария си задаваше тези въпроси с голяма доза паника. Не беше способна да гледа дете, не и в тази обстановка, в която живееше. Та тя дори не беше сигурна кой беше бащата. Професията, която насилствено упражняваше, я беше накарала да премине през стотици мъже, които най-нагло се възползваха от услугите й. Не винаги се използваха предпазни средства, на повечето мъже дори не им пукаше за последствията. Мария не си спомняше кои бяха последните, които бяха спали с нея. Не се стараеше да помни лица или имена, в този бизнес имаха значение само парите и удоволствията. Един от тях обаче очевидно беше предизвикал тази нежелана бременност. Колкото и да ненавиждаше работата си и всички онези грубияни, които я искаха само в леглото си обаче, Мария в никакъв случай не можеше да каже, че мразеше и малкото човече, което растеше в нея с всеки изминал ден.

Майчинските й инстинкти се бяха пробудили с пълна сила. Беше започнала да прави всяка крачка и всяко действие толкова внимателно от страх да не би да навреди на детето. Не беше сигурна кога точно то беше заченато, затова и не можеше да каже с точност в кой месец беше. Въпреки това знаеше, че първите няколко са най-важни за здравето и запазването на плода. Мария нямаше никакво здравно образование, дори я беше страх да отиде при гинеколог. А дали безразборният секс щеше да се отрази зле на бебето? Имаше толкова много въпроси, които я изяждаха вътрешно, но така и нямаше кого да попита, на кого да се довери.

Все още набъбналото й коремче не беше добре очертано, така че засега никой не забелязваше случващото се. Не желаеше любопитните погледи, в които се четеше почти винаги присмех и омраза, да наблюдават как постепенно Мария, която беше просто една тийнейджърка с прекалено разрушена съдба, се превръщаше в майка. Не си представяше да отглежда бъдещата си дъщеря или бъдещият си син под знака на срама. Мария трябваше да напусне това място, да изчезне и да намери по-добър живот. Много неща се променяха, а тя все повече усещаше, че това беше единственият правилен изход, колкото и да се страхуваше от предстоящото.