Addiction

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

Мария се тресеше.

Крайниците й бяха толкова здраво завързани, че дори най-малкото движение й причиняваше дискомфорт и силна болка. Но паниката винаги надделяваше. Макар и да знаеше дълбоко в себе си, че никой нямаше да я чуе и да се смили над нея, от прегракналото й гърло продължаваха да се изтръгват нечленоразделни звуци, примесени с истерични хлипове. Мръсният под на собственото й мазе оставяше следи по раздърпаните й дрехи, а изпълненият с напрежение и неизвестност въздух я караше да се задушава. Нито капка светлина не се процеждаше вътре. Всичко беше толкова тъмно, толкова плашещо. Малката Мария не спираше да рони сълзи - за родителите си, които преди малко бяха убити, за себе си, за брат си.

Необуздан страх течеше във вените й. Мяташе се насам-натам, въпреки че беше здраво завързана.

- Мария, успокой се - изсъска й за пореден път в рамките на няколко минути Рикардо, който беше в същото положение като нейното, но на няколко метра по-встрани. Малката му сестра обаче не можеше дори да си поеме въздух нормално. - Чуй ме.

Единственото, което беше способна да чува в момента, беше собственото си сърцебиене в ушите. Въпреки това големите й детски очи зашариха из тъмнината, търсейки фигурата на брат си.

- Какво ще ни направят? - изхлипа жално с тънкото си гласче Мария. - Страх ме е.

Какво знаеше малката Мария за насилието в онзи миг? Нищо. Но щеше тепърва да се запознава с него. Всяка следваща изминала секунда я приближаваше към все повече събития, които щяха напълно да я променят душевно. Колкото и молби да изпращаше към Господ, съдбата й беше неизбежна. Насилието щеше да се превърне в част от живота й, но не само заради тези, които я бяха завързали тук. Бъдещият й кошмар, целящ да отрови живота й, стоеше точно пред очите й - Рикардо.

- Знам, мен също. - Рикардо поемаше ролята на грижовен брат може би за последен път в живота си. По това време той все още наистина се интересуваше от Мария. Тогава все още съществуваше нещо човешко в душата му. - Каквото и да става, знай, че ще бъда до теб. Ще се измъкнем оттук. Ще ти осигуря живота, който заслужаваш. Няма да позволя и косъм да падне от главата ти, кълна се.

Той наистина го мислеше. Но никой не предполагаше, че в бъдеще това щеше да се превърне просто в една тлъста лъжа.