ⓓⓞⓝ'ⓣ ⓨⓞⓤ ⓡⓔⓜⓔⓜⓑⓔⓡ ⓜⓔ [ʙɢ ғᴀɴғɪᴄ] (ВРЕМЕННО СПРЯНА)

[3]

Сутринта се събудих от проклетата аларма. 6:00. Изключих я и станах. Влязох в банята и си направих процедурите. Облякох униформата. (защото трябва да сме с такива)

Слязох долу и хапнахах на бързо едно мюсли. Загледах се в телевизора докато Те не звънна на вратата и тръгнахме за училище.

Говорихме си за разни неща докато телефонът на Те не звънна.  Пусна го на високо говорител защото го мързеше да го слага на ухото.

Те "Да Джимин хюнг?"
Мин "Идвате ли?"
Те "Да, споко"
Мин "Охх добре. Кук не ми вдига. Дали не си е забравил телефонът?"
Те "Чонгкуки? Да си е забравил телефонът? Глупости! Това е първото нещо, което ще вземе."
Мин "Вече трябваше да е в училище..."
Те "Знам, айде че стигнахме до училище"

Дори не бях усетила, че сме до училище. Влязохме в сграда и веднага отидохме в стаята, която имаме час. Беше 7:25, а часовете почваха и половина.

Те седна на един чин. Зад него беше Джимин. Аз седнах пред чина на Те. На него беше Мин. Поздравихме се и се заговорихме. Часът почна и учителят дойде. Започна да говори за някакви неща, за който на никого не му пукаше.

Изведнъж рязко се отвори вратата.
- А... Каква изненада? Защо закъсняхте г-н Чон? - изрече учителя на Кук, който видимо беше бягал до тук.
-Извинете, изпуснах си автобуса.
Всички го гледаха за няколко секунди.

-Сядай! -И веднага си седна до Ви (Те). Веднага си остави раницата на чинът и положи глава на нея.

- Пак ли си бодувал?- чух да шепне Ви на Кук.
-....Не....-отвърна леко сънено Кук.
Джимин измрънка -Пак ли I need u и танцът?
Малкият не отговори. Правех се, че не ги чувам. Май беше нещо като код това, за какво ли. Не знам.

Часът си свърши след около половин час и всички тръгнахме към другият кабинет. Говорихме си с момичетата.

Беше ни забавно през повечето време. Видях и онзи Ченг, но той не посмя дори да каже нещо. Сега ми стана интересно.

След училище отидохме на кафе с момичетата. Видях как момчетата тръгват на някъде с вана си. Явно имаха репетиция.

  Ние си седнахме на кафето. Беше интересно. Опазнавахме си се и разбрахме, че имаме толкова много общо.

-----------------------------------------------------------------
Беше изминала седмица от случката със сутринта. За щастие на мен, Ви и Джимин, Кук не беше закаснял нито веднъж. Заекът (Така го наричах) ми беше помогнал доста с уроците когато ми беше трудно . Помагаше ми доста да съм честна. А и си бяхме станали НДП-та.