ⓓⓞⓝ'ⓣ ⓨⓞⓤ ⓡⓔⓜⓔⓜⓑⓔⓡ ⓜⓔ [ʙɢ ғᴀɴғɪᴄ] (ВРЕМЕННО СПРЯНА)

[32]

-гл.т. Куки-
Прибрах се към 11,но странно.. нямаше никой в хола. Почнах да викам :
-Омма! Аппа! -тишина- Хоби! Шуга! -пак няма отговор- ТеТе! Чиминши! -трети път без отговор. Ухилих се и се качих горе

Веднага се преоблякох и слязох долу. Намерих си запасите от сладко и чипс и най-важното ябълковият ми сок.
Седнах пред телевизора и си изключих звукът на телефона . Веднага си намерих анимациите. Взех си одеалото като си го преметнах и си пуснах "Играта на играчките"...

Не ме винете много обичам анимации! Отпих от първата малка бутилка и се потопих в моят детски свят пълен с героите на Дисни.

-гл.т Тае-
11... Ние десетимата още бяхме на вън. Тръгвахме да изпращаме момичетата защото не ми пукаше колко беше тъмно. Какво ли правеше Заекът? Писах му преди около два часа ,но не ми отговори.

Обаче веднага като дойдохме Лин ме попита за Кук, защото явно го е очаквала да дойде ,но след като ѝ казах тъжната новина беше със скапано настроение цяла вечер.

Аххх на Зайко му върви в момента. А на мен не... Гледах към Сиси когато можех. Тя е толкова талантлива и невероятна... Оххх ве Тае осъзнай се! Голяма пача си, Тае!

Усетих как някой ме дръпва за ръката и беше Лин.
-Може ли да поговорим Тае?
-Да ,да... Разбира се за какво.
Останахме малко по-назад от другите.
-Тае,почнах да си спомням някакви неща!

Бях изненадан -Моля?! Сериозно?!
Тя кимна и се усмихна-Всички спомени са свързани с някакво момче... А последното беше интересно.
-Разказвай.-веднага казах. Исках да разбера какво точно си е спомнила. Тя се огледа леко и застана на място. Последваха примера ѝ и застанах мирно. Не искаше да я чуват явно. Погледна ме.

-С едно момче бяхме в някакъв парк. Обаче не мога да запомня лицето му. Никога не мога. Винаги го виждам,но не мога да видя лицето му. Винаги е размазано. Тааа както и да е. Ядохме сладолед,но бях тъжна за нещо. Той ме попита какво ми има ,но се обръщаше към мен с "принцесо". Беше толкова сладко. И се опита да ме разведри със неговите смешни номера.

-Това звучи сладко!-отвърнах - Толкова се радвам,че си спомняш.- Тя ми се усмихна.

Амк сега... Тя си спомня Кук, но не ѝ лицето му... Значи трябва май той да ѝ сподели. Оххх направо я втасахме ... Поне той. Скоро стигнахме един по един домовете на всяка. Първа беше Мия.. С Юнги бяха толкова сладки и еднакви ,но понякога не спираха да се карат.