ⓓⓞⓝ'ⓣ ⓨⓞⓤ ⓡⓔⓜⓔⓜⓑⓔⓡ ⓜⓔ [ʙɢ ғᴀɴғɪᴄ] (ВРЕМЕННО СПРЯНА)

[33]

"Април.
Дойде април по различни начини за всеки.
За някой бързо. За някой бавно.

Сродните души. Винаги я намираш. Някой факти за това са.

Таеси (Сиси и Тае) или още наричано СиВи от някой хора.
Тези двамцата бяха заедно когато могат. Пишеха си и говореха,но никога не забравяха работата и приятелите си. За месец и нещо наистина се опознаха и бяха красива двойка.

Минги. Тези двамата се караха често за последният месец ,но наистина се обичаха и им личеше. Даже Юнги не беше толкова мързелив от както тя се появи. Това беше хубавата част. Подобряваха се взаимно със всеки свой минус и плюс.

ЧиМин . Тези двамата и най-малкият проблем не можеш да откриеш във връзката им. Беше толкова красива и уникална. Погледнеш ли в очите им се виждаше щастието от това да са в собствената им компания. Любуваха се на времето си заедно и нищо друго нямаше значение.

ДжуИви За тяхно щастие се събраха преди две седмици понеже Чим най-после реши да пусне сестра си да прекарва време с любимият си. И двамата са си непохватни ,но всички знаем кой е истинският Бог на унищожение. И двамата доста умни и обичат да създават музика. Помагат си един на друг. Ту в готвенето,ту в рапирането... Но най-важното е тяхното щастие в това.

Холи След дълго чатене най-после пак се срещнаха на живо. Двамата са  уникални танцьори и за двамата танцът е живот. Въпреки разликата в стилове на танци наистина се забавляват да показват на другият своят стил. А всеки танц , който виждам , е пълен с любов към другият. Един красив любовен танц.

ДжинУон Дамммм. Тези двамата Хоби ги хвана в крачка... Ох горката ми Омма... Какъв чехъл изяде. Нищо де. Вече всички знаеха за тях и техните тайни срещи. Бяха толкова щастливи ,но понякога бяха разделени заради многото им работа. Но пък намираха време и готвеха заедно. Смееха се на шегичките си и в крайна сметка бяха щастливи.

Ахххх дневниче... За мен месеца мина по-бавно от колкото трябваше да е. Но както и да е... Поне не бях сам....
Лин - Моята опора. Смяхме се заедно. Радвахме се на приятелите си и бяхме щастливи за тях. Разбрах ,че даже си е започнала да си спомня..
Но не ми вижда лицето... Явно трябва да се разкрия..

Но ме е страх.. Страх от това ,че ако си спомни всичко ще ме обвини... Е нека да спра за сега дневниче. Все пак е специален за Лин ден. А именно рожденият ѝ ден. Ще ти пиша после