ⓓⓞⓝ'ⓣ ⓨⓞⓤ ⓡⓔⓜⓔⓜⓑⓔⓡ ⓜⓔ [ʙɢ ғᴀɴғɪᴄ] (ВРЕМЕННО СПРЯНА)

[9]

(преди главата да почне искма да ви съобщя ,че като събера 115 гледания ще ви покажа моя снимка... )
- Ретроспекция -
- гл.т. Неутрална-
Бусан беше прекрасен град. Обаче точно в онзи ден беше толкова мрачен и потънал в облаци. Дъждът биеше по земята със всичка сила . Всички хора тръгнаха да се прибират.

Г-жа Джеон беше оставила малкият си син сам за няколко минути за да отиде до магазина. Г-д Джеон беше отишъл да вземе по-големият от училището му след задължителната занималня.

Дъждът стана все по-силен и биеше по прозорците. Малкото момче си играеше самичко. Скачаше насам натам и си играеше с играчки. Понякога и си пееше.

По едно време чу вратата да се отваря и помисли,че е майка му със рамена за вечеря. Изтича до вратата на хола ,но съжали. Видя мъж който даваха по новините. Този мразеше семейство Джеон. Искаше отмъщение.

Беше ги следял. Ето ,че може да си отмъсти като убие малкият им син. Куки хукна пак в хола. Карамьон го беше видял. Малкият взе домашният телефон и набра баща си на мига . Взе телефона със себе си и хукна нагоре по стълбите.

Откачалка го беше чул и тръгна нагоре по стълбите. Баща му вдигна телефона и чу сина си да казва "Онзи психопат е вкъщи.... Помощ Аппа... Страх ме е...." И захвърли телефона. Отиде в най-затънтената стая и затвори вратата. Печелеше време докато баща му дойде . Седна в ъгъла и страх обгърна пет годишното момченце.  Сви се в ъгъла и тихо заплака

Близо до стаята се чу мъжки дебел глас. "Хайде малък Куки.... Няма да боли... Много"
Влезе в стаята. Нямаше смисъл да мълчи повече. Извика с цяло гърло"ОММА, АППА, ХЮНИ" извика няколко пъти и тогава дойде първият удар .... Силен .... Болка обгърна малкото дете. И още няколко силни удара.

Изведнъж спря. Баща му сигурно беше извикал полиция. Чуха се сирени. Някой влезе в къщата. Бяха полицай . Момчето отнесе още един последен удар.