ⓓⓞⓝ'ⓣ ⓨⓞⓤ ⓡⓔⓜⓔⓜⓑⓔⓡ ⓜⓔ [ʙɢ ғᴀɴғɪᴄ] (ВРЕМЕННО СПРЯНА)

[5]

*Неутрална гледна точка*
Дъждът удряше безмилостно по земята и по хората под себе си.
Крясъците на младият Таехьонг разкъсваха въздухът "Чонгкук!!"

Търсеше го. Кук беше излязал тайно от къщата и сега седеше на една пейка, взирайки се в нищото, мислейки . Тае го намери. В ума на Чонгкук се забиваха думите "Тя никога няма да е твоя! Дори не те помни."

Беше истина. Мислеше какво да прави. Отначало искаше да направи най-тъпото нещо. Да я забравили?... Не, не можеше. Щеше да се прави, че нищо му няма. До него бяха хюнговете му и семейството му. Знаеше, че ще са до него. Щом тя е щастлива и той ще е .

"Кукстър..." Макнето се обърна към хьонга си и една сълза се спусна по бузата му. Тае го прегърна на секундата.
"Защо избяга?!" Попита притеснено.
"За да помисля" погледна го Кук с усмивка.

"А така те искам!" Те го разроши и те двамата си продължиха, но след малко Куки спря и вдигна медальон и двамата с Те едновременно "Това е медальонът на Лин."

Тръгнаха към къщата. И двамата бяха с маски за да не ги разпознаят.
"Аз ще отида. Ти отивай . Ще те настигна"
"Сигурен ли си Кук?"

"Напълно" каза заекоподобното сладурче и тръгна към входната врата на Лин. А Те продължи напред.

Вдишай, издишай . Тези думи прозвучаха в главата на момчето. Той остави медальона на килимчето пред къщата и звънна на вратата. Бързо слезе и продължи напред. Обърна се и видя Лин. Гледаха се няколко секунди и той продължи. Настигна Тае.

Като влязоха в къщата веднага бяха разпитани . Когато разбраха за избора на Чонгкук, те се зарадваха за него. Докато го нагушкваха мениджърът им звънна и им каза да отиват в студиото за да снимат Run епизод 30, 31

[Edit тук би трябвало да са епизод 30,31 ,но клиповете са били изтрити по авторско право. Ако се интересувате да видите тези епизоди изтеглете си VLive и потърсете "BTS Run ep30 или ep31. Благодаря за вниманието ]

След тази победа на "Очилатковците"
Куки още си беше пуло заспал и щеше да заспи на седалката.
Те измрънка "Кукстър , стига си спал."
И сладко кимане. Всички се засмяха. Изпратиха се по домовете.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
*Гл точка Лин*
Беше толкова мистериозно. Кой беше този, който ми върна медальона? Кой ли беше? Не знам.

Вторник сутринта пътувах пак с Тае, който ми подшушна нещо за БТС run . Следях ги доста. Каза, че утре, след като се върнат от концерта, във другият край на страната, ще излезе клипчето.