ⓓⓞⓝ'ⓣ ⓨⓞⓤ ⓡⓔⓜⓔⓜⓑⓔⓡ ⓜⓔ [ʙɢ ғᴀɴғɪᴄ] (ВРЕМЕННО СПРЯНА)

[21]

-гл.т Куки-
Петък... Идеално . Деня в който щях да пиша седем домашни . Пък и за мой късмет хореографът ни -Сон- ще ни учи на новият танц на новата песен. Как щях да се оправя...

Лин даже преди да ми даде тетрадката си ме пита-Сигурен ли си?
-Да, спокойно.
Ама беше точно обратното. Първо направих моята за да препиша и на другите със техният почерк. Когато бях почнал домашното на Лин ,а то беше пето. Бяхме в залата. Другите се учиха на танца ,а аз писах домашни. Така изглеждаше : (на мястото на Куки е хореографът)

Направо им завиждах... Обаче бях обещал. И се замислих за Лин докато писах с нейният почерк. Дори не бях осъзнал като написах сърчице най-отгоре.. просто се цапнах по главата и просто го дорисувах със някакви елементи.
Господин Сон дойде до мен като отварях тетрадката на Джимин.

-Кога ще танцуваш зайче?- попита ме той усмихнат.
-Да господин Сон ... Просто трябва да свърша още няколко работи.-и отпих голяма глътка от Старбъкс кафето ми с Нутела. Обожавах го!!!
-Правиш всичко за приятелите си. Хайде довършвай и ще пусна другите ,а с теб сами ще се опражним и ще те науча. Става ли?

Аз кимнах. Той беше мега добрият. Всички от екипа са. Абе Тея хора как ни издържат? Та ние сме лигавета.
Довърших домашните,са другите ги пуснаха. Тае ми прошепна -Мерси мъник ще се видим в седем.- Дадох им тетрадките на Чим и на Тае и станах и научих танцът. Имах време да се разходя из градът . Идеално.

-гл.т. Лин-
Мислех си за Куки. Колко добра душа беше... Даже ми написа домашната. И не само моята. Заблях се в песента на листът с орхидеята... Въх!!!! Беше ми толкова позната. Тае ми писа ,че шестима от седем са готови с репетицията .

В седем и половина Син щеше да ме вземе. Беше едва 4 и реших да посвиря.... Хммм... Реших нещо на БТС. Еми хайде Save me. Като засвирих изведнъж се спрях шокирана... ОМГ!!! Това беше...

I need your love before I fall... Това пък е навеждаше на ... I need you. Ами,ако е Кук?! Не възможно... Просто не. Отидох да се оправя. Изкъпах се като не спрях да мисля за него. Усмивката му. Ведрите очи с който ме гледаше. Просто винаги се усмихваше когато ме види.

Излязох и си облякох това: