ⓓⓞⓝ'ⓣ ⓨⓞⓤ ⓡⓔⓜⓔⓜⓑⓔⓡ ⓜⓔ [ʙɢ ғᴀɴғɪᴄ] (ВРЕМЕННО СПРЯНА)

[22]

-Гл.т Лин-
Само да се появи.. ще го убия. Мина половин час ,а още не е тук... Само да се появи. Притеснявах се толкова за него.. даже можеше да заплача. Тае излезе навън да се успокои.

Джин пък беше толкова разтревожен,че се самообвиняваше.
- Последното нещо, което писа е ,че идва. От там спря. Трябваше да го вземем... Вземе ,че нещо гадно е станало  с него-даже и готов да зареве.
Погледнах към Син, който беше замислен.

-Ами ако някой го е нападнал-предложи Син.
Джун -Да ,но кой.
Джимин и аз се спогледахме.
И момичетата казаха-Ченг.
Чим -Ама той откъде знае ,че Куки ще е там!!?
Мия -Някой ни е издал.
Шуга -Някой да е качвал пост някъде.
Всички поклатиха глава.

Чим гледаше Син на кръв. Не знаех защо,а Син не му обърна внимание.
Чим стана - Отивам да видя Тае.- И стана. Излезе.  Зайко... Пази се,не искам да ти стане нещо лошо... И ако нещо ти е станало. Бори се... Аз не искам да те губя.. Обичам те . Това наистина ли го казах на ум. Почувствах се гадно. Та аз съм със Син,който е прекрасно гадже. Офффф и аз вече не знам какво ми става.

Изведнъж в съзнанието ми се появи образ на момче. На около 13-14. Бях в училищен коридор. Той ми даде ръка -Внимавай тези са гадни. Не им обръщай внимание и всичко ще е наред. Повярвай ми.- След това бях в реалността.  Какво беше това?

-гл.т. Джимин-
Вече не се старпях. Тоя на тъп ли ще се прави. Много добре знам,че той е намислил нещо с бандичката.
Излязох от  бара. Исках да намеря Тае. Видях го . Говореше с някой по телефона. Беше с  гръб ,но личеше ,че е шокиран. Отидох при него.
-Тата?! Какво става?

Той ме погледна и показа кой му е звънял.
-Звънял ти е?! Какво каза?
-Ченг.... Кук....боли го -едва каза. Понякога беше твърде чувствителен. Стегна се- Знаеш ли приложението , което проследяваше телефони.
Веднага го намерих и намерихме. Беше на две преки от тук.

Тае писа на другите и ние хукнахме към мястото. Ей сега ако Кук не го убие оня педераст ,аз ще го направя... С Тае... Търчахме към мястото и завихме и ето че го видяхме...
Седеше опрян на стената. Гледаше в нищото.  Имаше и сълзи стичащи се по бузата. Държеше се за корема ,а устната му беше разкървена.