ⓓⓞⓝ'ⓣ ⓨⓞⓤ ⓡⓔⓜⓔⓜⓑⓔⓡ ⓜⓔ [ʙɢ ғᴀɴғɪᴄ] (ВРЕМЕННО СПРЯНА)

[35]

Часовете минаваха. Така и дните. Всеки ден за мен ставаше от труден по-труден. Края на учебната година наближаваша ,а също това и състезанието на JYP entertainment . Опитвах се да сварвам с всичко ,но просто беше адски трудно. Понякога просто молех момичетата или момчетата да ми пращат домашното.

Рядко успявах да свържа мислите си. Все бях отвеяна по нещо ,но скоро нямаше. Свършвах училище след около три седмици и меко казано рай. Но още малко ми остава до състезанието... Даже .... Може би ден.

Веднага погледна от към прозорец. Вечерта беше прекрасна. Тъмно синьото небе беше облято с ярки и скри и красива луна , която също беше ярка. Можех да видя по улицата,че няма почти никакви движещи се коли. Само спряни. В другите къщи нищо не светеше. Нормално. В петък вечерта и то в 2:00.

Казвате ми сигурно да си лягам? О няма такива работи. Станах от стола на бюрото ми и се замислих за това... Как изобщо някой от тея седемтимата знае ,че искам да участвам в това състезание ?!
Вече трябва да ги разпитам.

Седнах си на рамката на прозореца и си гледах още нощното небе. Махнах ластика от косата си я оставих пусната докато аз се заровя в мисли. Не само това си имах на главата. Все пак имам и спомени за подреждане.
Не знам за вас ,но исках да знам кой е този човек!

От вчера мисля за това... Вчера получих най-странният от всички.
Всичко започна така.
Рано сутринта получих съобщение . Беше много около 7:30. Контактът се казваше "ДжеонСина😂" . Съобщението гласеше:

JeonCena😂:
Нали ще дойдеш към 9 пред нас...😊😊😊

Me :
Да разбира се!

JeonCena 😂:
Добре чакам те!!!!!

Станах и започнах да се оправям защото явно човекът е живеел малко по надалеч? Бях се оправила. Бях в Пусан. Чак като го видях се усетих. Слязох долу и омма държеше малкият ми брат в ръце, който много си се инатеше. Закусих доста бързо . Омма ме погледна и се засмя
-При Джеони ли?
Аз закимах доста бързо като станах.
-Ще закъснея. Ще се видим после Омма! Чао Соки.
Соки-Чао Нуна!

Оправих се и си сложих слушалките в ушите и слушах музика по пътя към къщата на момчето. Беше ми позната тази къща. Погледнах си телефона и прочетох ,че пише 8:40. Малко подраних както винаги. И отидох до вратата и почуках. Отвори ми една позната жена .