Гл.т Лин
Спах си дълбоко докато не усетих слънчевите лъчи на утринното слънце да обливат лицето ми.
Опитах се да ги игнорирам и се обърнах на другата страна на мекото легло ,но звукът на алармата ми ме накара да се съвземе от този красив сън.Веднага когато се сетих кой ден сме започнах да скачам от радост. Беше рожденият ми ден. Най-много обичах този ден от годината.
Всяка година съм със близки хора ,който обичам.... А сега щях да съм със наистина най-обичаните ми хора! А именно един от тях беше моята тръпка-ДжънгкукСетих се затова и веднага ме обзе паника.. Трябваше да се облека хубаво.... Ако не ме харесаше?! Оххх направо щях да умра . Ударих си мислен шамар. Трябваше да се съвзема.
Щом си взех телефона видях ,че още от преди час Мия,Мин и Сиси са ми писали дълги есета с пожелания . Щях да заплача. Днес нещо ми ставаше. Никога не съм била толкова емоционално нестабилна.
Отговорих им и получих едно дълго съобщение от Тае. Беше толкова дълго ,че едва смогнах да го прочета цялото. Бяха пожелания от всеки един от групата. Сълзи от щастие се стичаха по лицето ми. Идеален старт на деня.
Получих съобщение и от сестрата на Хоби, от Ай Ли и от Ива. Бяха прекрасни момичета и си заслужаваха гаджетата напълно.
По вратата на стаята ми почна да се чука - Нуна!!!
Брат ми.. Изкара ми това човече акъла.
Станах да отворя ,но за малко щях да се спъна в малкото килимче пред вратата.Отворих и бях съборена от Соки.
-Нуна!!!!! Честит рожден Ден! -И започна да ми пее - 생일 축하해요 (saeng-il chuk-ha-hae-yo - Честит рожден ден)
Брат ми е толкова талантлив от към пеене. Детски глас ,който звучеше като малко ангелче. Като свърши си го гушнах силно .
-Хареса ли ти, Нуна?
-Разбира се.
Той ми се зарадва и запляска с малките си ръчички и изтича долу.Станах и най-после ми дойде на ум брилянтната идея да се облека и да се гримирам. Понеже беше по-топло естествено,че ще си сложа по-малко грим и плъзнах гъбички и четки по лицето докато не постигнах желаният резултат. Облякох нещо по така. Времето беше топло за мое щастие и сложих една рокля и я съчетах със една шапка
YOU ARE READING
ⓓⓞⓝ'ⓣ ⓨⓞⓤ ⓡⓔⓜⓔⓜⓑⓔⓡ ⓜⓔ [ʙɢ ғᴀɴғɪᴄ] (ВРЕМЕННО СПРЯНА)
RomanceЛин го гледаше право в очите не знаейки какво да каже... Кук я изгледа и се усмихна със заешката си усмивка. -Не си ли ме спомняш.... Принцесо? И тогава всичко си дойде на мястото... (При процес на писане редактирам някой неща затова който е четял щ...