ⓓⓞⓝ'ⓣ ⓨⓞⓤ ⓡⓔⓜⓔⓜⓑⓔⓡ ⓜⓔ [ʙɢ ғᴀɴғɪᴄ] (ВРЕМЕННО СПРЯНА)

[7]

Събота сутринта. Мислех ,че ще мога да се наспя,но се оказах  в грешка. Рано сутринта бях събудена от радостният вик на Мин.

"Хей!!!!! Искам те в осем пред нас!!!"
"Защо?" Измрънках сънено .
"защото имам рожден ден много ясно. Чакам те хайде ,че трябва да звънна и на другите патки"
Засмях се и си затворихме.
Тя беше от онези типове хора , които обожават рожденните си дни.

Станах и погледнах часа. Супер имах час и половина да се оправя понеже беше 6:30 . Видях как ,че в нашата група пише ,че Момчетата ще дойдат на  рожденият ден , който оригинално беше от дванайсет. Зарадвах се,исках да ги видя, най-вече заекът.

Започнах да се оправям и облякох един черен гащеризон и бяла на черни райета блуза.

Вързах си косата на кок и си сложих малко грим. След това си сложих яке,понеже беше ноември.
Слязох долу и си взех чантата. Тръгнах към спирката защото трябваше да си взема автобуса до Мин.

Чаках си аз на спираката и покрай мен мина позната фигура , която не ме позна. Кук си мина покрай мен и Също седна на спирката. Беше със маска и слушаше музика.

Оказа се че сме в един автобус но пак не ме отрази. Беше слязал спирка преди моята. Видях как някакво момче ,по-голямо от него , му каза нещо . Да го хваща под ръката и да го влачи на някъде .

Дали това не беше брат му.вчера очевидно се бяха скарали за нещо. Но не знам какво. Стигнах си спирката и слязох.

-Гл. Т. Джънгкук-
Слязох си от автобуса. Внимавах да не ме разпознаят,но се случи нещо неочаквано . Брат ми ме чакаше.
"А ето те,хайде бързо вкъщи!"
И започна да ме влачи към нас. Не исках ,но бях без избор и не се противих.

Влачеше ме до нас,но не обелихме

и дума по пътят. Не исках да съм тук в момента. Щях да ходя до Джун за да може да се оправяме за рожденият ден на Мин. Бях щастлив ,че ни покани.