ⓓⓞⓝ'ⓣ ⓨⓞⓤ ⓡⓔⓜⓔⓜⓑⓔⓡ ⓜⓔ [ʙɢ ғᴀɴғɪᴄ] (ВРЕМЕННО СПРЯНА)

[31]

-Гл.т  Куки-
Съдбовният четвъртък. Не само,че щях да изпращам нашите , ама те във вторник ни съобщиха ,че трябва ли да сме отишли на някакъв си юбилей на чичо ни. Як човек е ,но не ни се ходеше.

Така протестирахме с брат ми. Бяхме планирали с другите да излезем до късно ,но явно нямаше да стане..
-Стига де мамо! Имахме планове с момчетата да излизаме!
Омма- Не може,обещали сме на чичо ви.
Хюн - Ама аз трябва да съм в ателието!
Аппа-Повече няма да ви занимаваме с такива неща.

И така бяхме накарани да отидем.
Станах от леглото и ми беше толкова тъпо ,че не може и да бъде. Чим и Ви щяха да дойдат с мен на изпращането. Нещо хубаво днес. Бях с такова скапано настроение,че не може и да бъде.

Оправих се и веднага със слушалките. Не ми се ядеше. Не ми се  стоеше вътре и веднага влязох в колата.след има няма десет минути и Тае и Чим влязоха също и Джин след това.

Тае ми махна слушалката -Кукинце,недей така де и друг път ще излезем.
-Не ми е за това! Просто ми е криво... Исках да купя нещо за Лин и сега.... Плановете ми се провалиха.
Джин -Охххх... Толкова си сладък.. Спомням си как ни разказа за нея

_ретроспекция. Преди около 4 години. Гледна Точка Джин_
Бяхме се събрали в студиото четиримата. Момчетата ми бяха приятни,въпреки че аз бях най-големият ми беше приятно.

Едва от месец се познавахме всички ,но се сработихме много добре . Естествено знаех , че Хосок , Намджун и Шуга се познаваха от повече време.

Наистина имахме много талантливи хора . Особено макнае линията. Наистина бяха много талантливи. Особено макнаето -Джънгкук. Бързо си свикнахме .... Е почти всички . Кук беше по-затворен и сравнително по-срамежлив. И доста тъжен на моменти ,но си беше веселяк. Джимин и Тае му бяха доста близки. Повече Джимин защото са учили заедно естествено.

Бяхме само петимата в залата .
-оффф много се бавят за отиване до тоалетната. -измърмори Юнги.
-Ще ги потърся -изрекох и станах въпреки протеста на Тае с поглед. Тръгнах към тоалетните и чух тихо хленчене от един килер.

-Спокойно...-Джимин. Отворих вратата и видях Куки да плаче на Джимин , който ме погледна шокиран.
-Какво става тук?-майчините ми инстинкти се обадиха.
Кук ме погледна и веднага се съвзе- Хюнг... Нищо!
-Ако има нещо ми кажи. Така като гледам и Джимин знае.