ⓓⓞⓝ'ⓣ ⓨⓞⓤ ⓡⓔⓜⓔⓜⓑⓔⓡ ⓜⓔ [ʙɢ ғᴀɴғɪᴄ] (ВРЕМЕННО СПРЯНА)

[27]

-Гл.т Кук-
Не помня колко се събудихме с Тае ,но всички други бяха станали.
Ние се качихме да се преоблечем защото бяхме по пижами.
Кучето на Тае трябваше да го изведем на разходка. Защо ние ли? Защото Тае го мързи сам.

Още не знаехме какво ще правим днес. Знаехме само ,че чаааааааак в понеделник имаме тренировка. Оправихме се на бързо.
-А какво ли ще правим днес? -попита ме той
-Аз  откъде да знам. Ако си спомняш станахме по едно и също време.

На стълбите заварихме Джин
-Омма! Какво ще правим днес?-Попита Тае носейки Тан (кучето на Тае :

 
Джин - Мислихме да отидем на боулинг,а утре на увеселителен парк.
-Съгласни сме- казахме едновременно
Джин -А къде отивате?
-Да разходим Тан! Ще се върнем до час. -и слязохме.

Отидохме пеша до кучешкият парк който беше на десет минути от дорма. Тан се любуваше на другите... Ама.. Всъщност... Сега го гонех защото избяга ,а пък Тае ме остави да го гоня сам.

Като хванах Тан май две момичета ме познаха... Е съвсем случайно бях извикал -ТАН!! ТАЕ ТЕ ЧАКА ! НЕДЕЙ БЯГА!
Бяха си извадили телефоните. Направих  сладка поза и се уметох от там преди да започнат да крещят "Ааааа Джънгкук!!"
Не стига ,че и момичета от училище крещят като за световно ,но тук не искам.

Върнах се при Тае който се криеше.
-От какво се криеш. От муа ли?
-Не от някакви фенки ,който ме подгониха.-отговори той леко показвайки се.
-Защо някои АРМИта обичат да ни гонят?
-КИМ ТАЕХЮНГ И ДЖЕОН ДЖЪНКУК-извикаха две момичета
-Не знам ама ... Бягай !
И хукнаха към дорма. Естествено бях първи със моето бързо бягане Тан си джавкаше в мен и го оставих малко да си походи.

Той взе ,че пак избяга и подгони някаква котка. Аз пак го подгоних. Абе той да не ме тренираше за боулингът. Пак го хванах ,а Тае тъкмо беше стигнал до дорма.
-Да не си направил нещо на Тан ,че бяга от теб?
-Не мисля -отговори Тае.