Don't leave me // Остани

Глава 19

           

Отворих очи. Огледах се.

Бели стени.

Цялото тяло ме болеше. Опитах да помръдна. Оказа се грешка. Изпуфтях от болка и присвих очи. Какво беше това място?

-Тея? –заглъхналите ми уши успяха да доловят един до болка познат глас.

Извъртях глава по посока гласа и с огромно облекчение и радост установих, че Тае е седнал до мен. Очите му бяха разширени. Различавах някакъв странен блясък в тях..сякаш се вълнуваше за нещо. Стискаше силно ръката ми и не откъсваше поглед от мен.

-Как си? Добре ли си? Да повикам ли лекаря?

-Какъв лекар? В болница ли сме?-попитах с изнемощелия си глас.

Не разбирах какво се случваше и не можех да си спомня.

-Преди шест дни катастрофира. Блъснала си се в джип, който е изпреварвал грешно. Оттогава спиш.

Сега вече си спомних. За миг всички онези угризения и лоши мисли погълнаха отново съзнанието ми.

-Много съжалявам. Създадох ви толкова грижи. Всичко ще пла..

-Шшт. Тихо. Аз съм този, който съжалява. Безкрайно много.

-За какво?

-За лъжите, които ти наприказвах онзи ден. Никога не искам да си тръгваш. Остани. Остани и обещавам повече никога да не съжалиш, че се забърка с мен.

-Никъде не съм и мислела да ходя.-казах, докато топла усмивка заливаше лицето ми.

-Но ти ме видя и..

-Знам какво видях. Също така знам, че щом не ми казваш нещо, значи има защо. Колкото и да не ми е приятно, ще чакам, докато сам прецениш, че е времето да ми кажеш. Имам ти доверие и съжалявам, че се наложи да се случи всичко това, за да го осъзная.

-Не. Аз искам да сложа край на това.

-Край на кое?

-Край на тайните. Искам да ти кажа всичко.

-Но ти каза, че..

-Знам какво казах, но сега ти казвам, че искам да знаеш. Готов съм. Искам да се освободя. Не искам да те лъжа и измъчвам повече. Искам да знаеш всичко за мен и чак тогава сама да решиш, дали все още искаш да имаш нещо общо с мен.

-Каквото и да е, никога не би повлияло на решенията ми.

-Напротив ще.

-Не, няма и съм сигурна.

Стиснах ръката му, с което целях да му покажа, че наистина го мислех.

-Знаеш ли колко бях уплашен? Колкото и лекари да ми повтаряха, че ще се събудиш, не можех да повярвам, докато не видех сам с очите си. Кожата ти беше толкова студена.

Умирах от срам, когато говореше така. Нямаше къде да се скрия, затова просто се разтапях на леглото си.

-Чак сега мога напълно да оценя усмивката ти, очите ти, допира ти. Чак сега разбирам, че от първия път, в който те видях съм напълно зависим от теб. Толкова много се нуждая да те имам.-говореше, подпрял чело в преплетените ни ръце.

-Обичам те.-бе единственото нещо, което исках да повтарям на мъжа до мен.

-Аз те обичам повече. –побърза да отговори той и се протегна, достигайки устните ми.

Тази целувка беше различна. Беше много повече от целувка. Усещах устните му от дъното на цялото си съществуване. Момент, в който се извисяваш някъде отвъд. Момент, който казва много повече от хиляди изречени думи. Момент, който принадлежеше само на двама ни.

-Това е за теб.-говореше Тае в устните ми.

Не разбирах за какво говори, но усетих, че отдръпна ръката си от моята и положи в дланта ми нещо хартиено.

Впих пръсти в косата му и го придърпах към себе си за последна целувка.

Когато погледнах към това, което беше в ръката ми, с огромно учудване установих, че беше плик.

-Какво е това?-попитах.

-Прочети го, когато си сама. В него ще намериш отговорите на някои неща, които вероятно си се питала. А всичко, което не разбереш оттук, ще научиш от мен. Съвсем скоро ще ти кажа всичко. Обещавам. Без повече тайни.

-Благодаря ти.-гледах го в очите и наистина го мислех.

-Аз ти благодаря.-отвърна и се намести на леглото до мен.

Сега усещах топлината на тялото му. Сърцето ми се разтапяше. Усещах дишането му върху врата си. Малки струйки въздух се стрелкаха към различни части от врата ми, следвани от меки целувки.

-Какво правиш?-попитах го през смеха си.

Гъделичкаше и сега се гърчех в леглото, а Тае ме придържаше с едната си ръка.

-Обичам те. Това правя.