Don't leave me // Остани

Глава 15

            

Взираше се ту в очите ми, ту в устните ми. Сякаш се опитваше да потисне желанието си, докато разбере дали го желая, или не. Не исках да отговарям с думи, защото каквото и да кажех, щеше да е прекалено красноречиво и щях да изглеждам прекалено жалка, затова просто прехапвах долната си устна и чаках.

Ръцете му веднага обвиха лицето ми и ме притиснаха към себе си. Целувахме се. Всеки път щом го целунех, осъзнавах, че е дори по-хубаво от предишния път. Чувството да го докосвам, беше като че ли докосвам душата му. Нещо крехко, чупливо, меко, изящно и пристрастяващо. Вътрешно се гърчех от удоволствие.

Когато включи и езика си, побързах да го последвам. Задълбочаваше целувката и го правеше толкова добре. Съвсем типично за един бог.

Обгърнах го с ръцете си, с цел да го притисна към себе си още повече. Исках да го усещам повече – за да съм сигурна, че е тук и че това е истина.

Изведнъж, като че ли по ирония на съдбата, една възрастна жена, на около петдесет години предполагам, нахлу в тоалетната с парцал в ръка. Беше с униформа и това ме наведе на мисълта, че е чистачка.

Сепнах се, което ме накара да спра да го целувам, но не ме откъсна от него. Не исках да се отделяме. Стоях точно там, където ме беше поставил. Седнала на плота до мивките, заровила глава в шията му, нежелаеща да срещна реалността.

На жената и стана неудобно, затова просто подпря парцала на стената и напусна помещението. Отново бяхме сами. Можехме да продължим.

-Това беше неочаквано, а? –попита Тае с усмивка.

-Съвсем малко. –отвърнах на усмивката с усмивка.

-Ами предполагам, че трябва да се връщаме. Отново ще започнат да се чудят къде съм.

-Да, добре. –изведнъж се почувствах, като увяхващо цвете.

Техьонг се откъсна от мен и сега ме чакаше да стъпя на земята, за да излезем заедно. Мен обаче, ме мъчеше едно нещо. Е, разбира се, съвсем не беше едно, но все отнякъде трябваше да започна.

-Тае?

Казах името му. Не знам защо, но всеки път щом го изричах, умирах от неудобство и онези ледени тръпки се прокрадваха по дължината на цялото ми тяло.

-Да?

-Може ли да те питам нещо?

-Вече ме питаш.