Don't leave me // Остани

Техьонг 7

Сърцето ми препускаше бясно и изтласкваше кръвта нагоре и надолу по вените ми. Всяка частица по мен пулсираше и чувство на безвремие изпълваше главата ми. Чувствах се толкова безсилен да се боря срещу течението. Едно такова, което ме изстрелваше до друга Вселена. Беше красиво- да. Беше зашеметяващо- да, но как бих могъл да се насладя на това, което виждах, когато нямах кислород. Задушавах се от атмосферата. Тея беше тази Вселена. Толкова обичах да я гледам, но не можех. Не трябваше. Не можех да се примиря с факта, че щяхме да споделяме една и съща стая. Една стая. За бога, та това бяха няколко квадратни метра.

Побърквах се. Побързах да изляза от стаята преди да съм направил нещо, за което ще съжалявам. Достатъчно беше това, че без малко не я целунах.

Всъщност, съвсем малко ме делеше от това да бъде моя. Отново. Но ако посмеех да направя това, което най- много ми се искаше, щях да съжалявам. Знаех го.

Защо трябваше да бъде толкова трудно?

Излязох от стаята, изпълнен с мисли като тези.

Главата ми кънтеше. Слязох при момчетата в трапезарията и както винаги беше шумно и весело. Пискливият смях на Джин изпълваше атмосферата.

-Защо слезе? Не ти ли харесва там горе? -попита Юнги, преструвайки се на любопитен.

-Хареса ми. Това е лошото.

...

Целият ден бе минал като на лента пред очите ми. Нищо интересно не се случваше и нямаше какво да откъсне вниманието ми от мисли за нея. Мислех планове, мислех какво мога да направя. Не знаех дори откъде да започна и това ме караше да се чувствам жалък. Не виждах изход от ситуацията, а без Тея всичко ми се струваше твърде черно.

Прибрах се към 00:00ч. Днес нямаше работа, но аз си намирах такава, само и само за да не остана в стаята си за по- дълго от необходимото.

-Какво планираш да правиш?-питаше Джимин.

-Не знам. -отговарях аз и сменях темата, като че ли имаше нещо различно, което ме интересува.-Трябва да разнищим положението с Чанг Сун.

-Аз ще се погрижа. Ти се погрижи за нея.-повтаряше.

Както и предполагах в стаята беше тъмно, а тя лежеше върху леглото ми.. заспала. Надявах се да е така, защото това бе единственото достатъчно извинение, което щеше да ме държи далеч от нея.