Don't leave me // Остани

Техьонг 14

Знам, че постъпката ми спрямо Тея беше една идея по-груба, отколкото ми се искаше, но действията и ме принудиха да го направя. Всичко, което се случва в момента не ми е никак ясно. Аз също като нея не разбирам почти нищо от случващото се, но това, което знам е, че Чанг Сун е в онази черна кола. Коремът ми  е свит на най-грандиозната топка в живота ми, докато наблюдавам как полицаите го издърпват от задната седалка на колата и го залавят.

Запътвам се към изхода на вратата.

Двама от моите хора ми препречват пътя, затова им пускам по един поглед, който да им даде знак, че трябва да ме пропуснат да изляза, но за мое изумление, те не изпълняват.

-Отдръпнете се. Какво правите?-питам крайно изнервено.

.-Господин Ким, излизането Ви би застрашило Вашата безопасност.-заявява единият от тях.

-А противопоставянето на заповедите ми може да застраши работата ви. РАЗКАРАЙТЕ СЕ, ДА МУ СЕ НЕ ВИДИ!-крещя и влагам цялата си сила в това да ги избутам и да се промуша помежду им.

Когато след цяла вечност минавам през тях и излизам навън, гледката, разкриваща се пред мен, е всичко, за което мечтаех през последните три години.

Толкова отдавна копнян момент.

-Добър ден, Уважаеми. Вие ли сте Господин Ким Техьонг?-пита възрастен мъж в сив костюм и червена вратовръзка, който се подава иззад полицейските коли.

-Да. Аз съм.-отговарям с подивяло сърце.

-Аз съм комисар Канг. Главен отговорник на делото, заведено по случая на подсъдимия Мин Чанг Сун. Призован сте в съда като главен свидетел и потърпевш на и от престъпленията, извършени от подсъдимия. Подсъдимият е обвинен в шпионаж, сексуален тормоз върху непълнолетни и пълнолетни лица от мъжки  и женски пол, кражба на автомобили, рекет, участие в схема за разпространение на наркотични вещества, отвличане, незаконно притежание на частен обект, незаконно притежание на хладни и огнестрелни оръжия, изценирване на чужда смърт, злоупотреба с човешки труд, леки и тежки телесни повреди, отравяне, паричен обир в дългосрочен план, изнудване с цел лични облаги и убийство.

Стоя като препариран срещу човека в сивия костюм. Краката ми треперят, устата ми трепери. Взирам се в козята му брадичка и ..Не мога, искам, но не мога да заформя нито едно изречение. Умът ми е същинска пихтия. Сякаш за пръв път от години получавам заслуженото възмездие. За повече от половината престъпления дори нямах и ни най-бегла представа.