Глава 33

729 40 8
                                    


Не ми отне дълго време преди да се възстановя. За разлика от това обаче, на лабораторията им отне доста такова, за да установят какво беше предизвикало симптомите ми. Все още не можеха да определят от какво беше последвало отравянето, което си беше доста странно, предвид факта, че не бях яла нищо нередно, нито бях консумирала различни неща.

Сега се чувствах физически отпочинала. През изминалите дни бях успяла дори да взема билетите за Вики с обещаното ми възнаграждение, което бяха превели по сметката ми. Нямах време да ги оглеждам много, единственото, което направих, бе да проверя дали имената и дестинацията бяха правилните. Бях истински горда със себе си, че бях успяла да взема тези билети, въпреки всичките ми трудности. Бях ги опаковала грижливо в плик за писмо и планирах да и ги подаря вечерта в ресторанта.

С Вики отношенията ни не бяха чак толкова лоши, но със сигурност бяха студени и това ме караше малко или много да унивам за кратки моменти. Мислех си часове наред какво ли можеше да крие и търсех хиляди оправдания и причини, поради които можеше да го е направила.

Джимин все още го нямаше и беше обявен за издирване от два дни. За издирване в такава степен, до каквато феновете не можеха да узнаят, защото тогава би било твърде опасно.

Ентусиазмът покрай рождения ден на Вики беше утихнал и сякаш не хора, а духове организираха празненството. Не комуникирахме една с друга. А Неси не ни пришпорваше, защото знаеше, че нямаше начин този подход да се увенчае с успех.

В нощта на рождения и ден и честитихме както подобава. Точно в 00:00ч. я събудихме, заливахме с вода и прегръщахме. За момент можех да се престоря, че нищо от случилото се между нас не беше ставало, но дълбоко в себе си бях обидена и чувствах как пасивен яд разграждаше вътрешностите ми на дребни частици.

Единственото, което ме въздържаше от това да не и се разкрещя право в лицето, бе Техьонг. Времето, което прекарвах с него, успяваше да компенсира в големи части онова, което по принцип прекарвах с Вики. Успокояваше ме. Харесваше ми, че ми обръщаше толкова внимание. Чувствах се истински обгърната в топлината му, особено след дните, които прекарах в леглото му. Неговото легло. Имах време да приказвам с него, да го гледам, изучавам и научавам нови и нови неща. Едно от тях например, които се случи да разбера, беше, че можеше да налапа цяло парче диня и торта наведнъж.

Don't leave me // ОстаниDonde viven las historias. Descúbrelo ahora