Don't leave me // Остани

Глава 16

След петия път, алармата ми най-сетне успя да ме вдигне от леглото. Неси и Вики вече се оправяха. Днес беше понеделник. Предполагаше се да си почина през уикенда, но, уви, съдбата имаше други планове за мен.

Бях в отвратително настроение, дори повече от обикновено. Освен, че бях сънена и ленива в движенията си, без желание за живот, главата ме болеше и ми се виеше свят. Сто процента бях сигурна, че това се дължеше на соджуто от снощи. Идеше ми да убия някого. На два пъти бях на косъм да се изпокарам с приятелките си. Всичко ме дразнеше. Не знам как щях да изкарам днешния ден. Очертаваше се да има много работа. А засега не се виждах как ще я свърша като хората. По път за метрото се сетих, че камерата ми не е в мен. А след това се сетих, че няма как да е в мен, понеже я загубих. Прекрасно. Супер съм.

Когато се отбихме до един супермаркет, за да си вземем нещо за хапване за през деня, на един от щандовете забелязах наредени различни видове патрончета алкохол. Все още не напълно изтрезняла от снощното ми подпийване, сметнах, че ще е добра идея, ако си взема едно и пийна малко преди работа. Все пак настроението ми нямаше да се подобри по друг начин..познавах се прекалено добре. Само малко щях да си пийна и това е всичко. Но ми беше ясно, че двете ми приятелки ще са на съвсем различно мнение, затова побързах да мина първа на касата и да скрия алкохола в раницата си преди да са го видели.

...

Когато пристигнахме в Биг Хит, се сбогувах с Вики и Неси и се стрелнах към тоалетните. Нетърпеливо отворих водката и отпих малка глътка от нея. Стори ми се прекалено малко, затова вдигнах втори път, но сега отпих по-голяма глътка, в резултат, на което гърлото ми гореше. Лицето ми се гърчеше от извращение. Мразех този алкохол, но харесвах резултата от консумацията му.

Тогава се сетих, че всъщност проблемите ми са много повече, отколкото се бях сетила по-рано сутринта. Днес трябваше да говоря с Кевин, след работа трябваше да отида до адресът, който айфонът засече. Трябваше да намеря пари, за да си купя нова камера, защото без нея не ставах за работата на фотограф. Не че оттук не ми предоставяха достатъчно служебно оборудване, но какво е фотограф без лична камера.

Вдигнах още няколко пъти.

 Очите ми се насълзиха. Настроението ми бавно започваше да се оправя. Сега се чувствах по-бодра и позитивна. Не знам колко време бях прекарала в тоалетните, но явно беше достатъчно, за да ми подейства количеството изпит алкохол. Когато погледнах към бутилчицата, забелязах, че оставаха капки на дъното. Ужас. Бях се унесла. Но засега се чувствах сравнително добре. По-добре, отколкото трябва, но добре.