Глава 40

554 37 10
                                    




Атмосферата изглежда спокойна. Приятно спокойна. Тае е спокоен, следователно съм и аз.

Е, почти.

Съвсем леко се притеснявам да не би да се намери някой друг, който да повдигне тази така..наболяла тема, заради която Тае само и единствено страда. Съвсем не искам да продължавам да бъда причината за терзанията му. Стиснала съм здраво ръката му под масата и галя опакото и с другата. Изглежда, бях успяла да го убедя, че той е единственият мъж, който ме интересува в този живот и със сигурност, в който и да е било друг.

Главният трак от албума на Юнги се разнася като фонова музика в заведението, което от своя страна отново започва да поражда коментари в сферата, която така неистово се умолявам да забравят.

Кевин и директор Нам седят точно срещу нас. Един до друг стоят, но сякаш има нещо. Говорят, обсъждат, но по израженията и на двама им разбирам, че спорят по някаква тема. Наострям слух и успявам да доловя, че обсъждат интервюто от по-рано днес.

Музиката, като че ли чула молбите на вътрешните ми гласове, намалява и сега ги чувам кристално ясно.

-Хубаво е най-сетне да не се налага да крият чувствата си. Млади хора са. Нека се обичат.-казва Нам, докато разрязва пържолата си и бърчи нервно чело.

-Не и когато кариерата му зависи от това. Знаеш ли колко фенки ще страдат от това, че е обвързан. Ако месечната статистика посочи, че продажбите ни са спаднали, ти ще си виновен.-отговаря привидно спокойно Кевин, но забелязвам начина, по който стиска столчето на чашата си.

Странно. Много странно. Не разбирам какво трябва да си мисля и чия страна да заема. В случая директор Нам ми звучи по-прав от Кевин. Към него изпитвам малко или много неприязън още от онзи ден, когато ми се беше развикал за изгубената карта, но от друга страна Тае и Вики ми бяха казали, че мога да му имам пълно доверие, което ме обърква толкова много. Аз, самата, вярвам на Кевин повече отколкото на всеки друг в целия екип, като изключим приятелките ми и БТС, но в случая начинът му на изказване звучи малко..егоистично, дори бих казала жестоко.

-Те също са хора, Кевин. Ако ги оставиш да дишат поне за минута, ще се учудиш колко добре всъщност успяват да съчетаят живота си на идол и обикновен човек.-настоява Нам.

-Това е бизнес. Тук говорим за успех и за пари. Щастието е на второ място, особено личното.-упорства Кевин.

Don't leave me // ОстаниHikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin