Don't leave me // Остани

Техьонг 10

Сбърках. Сгреших. Толкова много сгреших, че боли само да си го помисля. Само да осъзная размерите на грешката си.. или по-скоро на лъжата си. Осъзнавам, че съм лъжец. Осъзнавам, че не я заслужавам. Какво съм аз, Забога? От устните ми излизат само и единствено лъжи. Зацапвам очите и ушите и с тях и не и давам шанс да прогледне, защото съм егоист и не искам да гледа страшната действителност, която сам построих..

Защото знам, че прогледне ли веднъж, ще започне с опитите си да поправя грешките ми и да ме оправдава, а аз не искам това. Не мога да го позволя.

Толкова е красиво да чувам звънливия и глас, толкова е щастлива докато слуша за историите ми от детството и за всички мигове в моята къща, щастлива е да чува, че всичко е наред. Или по-скоро е щастлива да вярва. И аз успявам да я убедя..с лъжи, разбира се.

На нея това и харесва, това я прави щастлива, обича аз да съм добре, затова и го казвам и тя ми вярва, но аз я лъжа и..

Мамка му, какво направих?

Истината ще горчи, ще боли. Но струваше ли си да лъжа, за да е щастлива? Струва ли си?

Макар и да осъзнавам що за нищожество представлявам, въртейки се нецеленасочено под дъжда, аз знам, че отново бих постъпил така. Отново бих спекулирал за напускането си, за да намеря онзи, който ми причинява всичко, защото знам, че всичко, което се случва не е единствено дело на Чанг Сун. Той има вътрешни хора. Някой от Биг Хит изкарва информация и за да разбера кой е това, трябва да предприема мерки, твърде опасни за нея.  Отново бих я излъгал и бих премълчал, защото отново щях да я обичам.

Фактите са прости, а всъщност далеч по-сложни.

Прокарвам пръсти през мократа си коса и решавам да повикам охраната, в случай, че я намеря. Което трябва да се случи. Няма да се прибера без нея.

Тъмно е и не виждам, затова очите ми блуждаят в тъмното, докато дясната ми ръка ровичка из вътрешния джоб на якето ми и търси телефона.

Опитвам се да включа екрана, но единственото, което успявам да постигна, е да открия, че няма батерия.

Псувам и стискам ръце в юмруци като влагам цялата си енергия в това да възпра порива си да захвърля телефона някъде по асфалта.

Къде ли може да е? Какво ли си мисли в момента? Умирам за топлата и прегръдка. Жадувам да легна в скута и и да гали косата ми, да я разрошва и да докосва нежно челото ми. Искам да чувам тихия и шепот, който гъделичка интригуващо ухото ми.