Don't leave me // Остани

Глава 12

           

A/N:

Съдържанието на тази глава (smut) може да НЕ допадне на всички читатели.

За тези, които не желаят да я прочетат, могат да бъдат спокойни, че тя по никакъв начин не лежи в основата на цялостния замисъл на историята и изпускането и няма да попречи да разберете по-нататъшното развитие на действията.

За тези, които решиха да продължат-  надявам се да ви хареса! <3

В главата ми се пораждаха хиляди порочни мисли. Но днес за разлика от други дни, не се опитвах да ги избутам някъде далеч. Даже напротив. Харесваше ми. Те придаваха дори по-голяма сила на емоциите, които ме връхлитаха в момента.

Езиците ни танцуваха в синхрон. Ръцете му бяха обвили задната част на бедрата ми, а краката ми, от своя страна, обвиваха кръста му. Толкова много го желаех. Не ме интересуваха обстоятелствата, не ме интересуваха хората. Думите бяха излишни. Можехме да си кажем всичко само с очи. Устните му се разбиваха в моите. Страстта, пораждаща се между нас беше унищожителна. Пръстите ми се впиваха в тила и косата му. Исках да усетя всеки милиметър от копринено меката му и гъста коса. Фактът, че усещах плътта му, че е пред мен, до мен, точно тук и сега, ме подлудяваше.

С бавни крачки Тае вървеше напред без да ме пуска на земята, нито да откъсва устните си от моите. Когато най-сетне достигна огромното дърво, към което се стремеше, опря гърба ми на него. С цялата тежест на тялото си ме притискаше и не допускаше да се измъкна от позата, в която ме беше оставил.

Близостта му ми позволяваше спокойно да усетя тежкото му дишане, сърцето, което се биеше като лудо в гърдите му, коремът му, който се движеше в такт с дишането му.

Чувствах всичко. Усещах всичко. Тялото ми реагираше моментално на докосванията му. Бях нищо в ръцете му. Едно голямо нищо. Караше ме да се чувствам сякаш не принадлежах на тази планета. Извисяваше ме някъде отвъд, надалеч.