Don't leave me // Остани

Глава 7

           

На сутринта се събудих с адско главоболие. Гадеше ми се, бях замаяна, мразех живота повече от обикновено и не знаех какво се случва. Изправих се бавно в леглото, с цел да предотвратя и без това неизбежния световъртеж. Огледах се наоколо и виждах единствено непозната стая. Когато се огледах втори път обаче, забелязах дрехите си навсякъде по пода. Ето го потника, дънките и СУТИЕНА МИ? И тъкмо, когато си мислех, че няма как да е по-зле, забелязах и бикините си. Боже мой, какво ставаше. Защо лежах в непознато легло, стая, къща, бях сама и на всичкото отгоре гола. И тогава прозрението си проправи път до замъгленото ми съзнание.

Световъртежът беше махмурлукът ми.. черешовата водка.. Намджун..целунах го, Тае, стълбите, стаята. СТАЯТА! Майчице, това е стаята.. снощи. Ние заспахме заедно. След всичко, което ни се случи заспахме заедно. Спомних си. Спомних си всичко. Карахме се, викахме си, стената, целувката, другите неща и заспахме заедно. Трудно ми беше да повярвам, че е истина, но по всичко личеше, че е. Освен по едно нещо. Тае липсваше. Нямаше го. Беше ме оставил сама. Не стига, че бяхме в такива отношения и че нищо между нас не беше нито сигурно, нито наред и че тъкмо закрепихме взаимоотношенията си, каквито и да бяха те, но той решава да ме изостави сама в непозната къща след всичко това. Добре де, не беше чак толкова непозната ..все пак беше къщата на БТС, но пак ..за мен си оставаше непозната.

Станала робиня на дълги и дълбоки размишления, най-сетне се изправих и побързах да облека дрехите си от снощи. В друга ситуация бих се погнусила от факта, че обличах същите дрехи, бях с грима от снощи и не си бях мила зъбите, но точно сега единственото, което имаше значение за мен, бе да разбера къде е Тае. И да чуя обяснението му. Обяснение, затова какво толкова важно имаше, че да ме изостави сама очевидно през нощта.

Излязох тихо от стаята с цел да не предизвиквам много шум. Първо се отбих до банята, за да се приведа доколкото е възможно в нормален вид. Четка нямаше, затова просто прокарах пръсти през косата си и се надявах да не си личат много кичурите, по които се откриваха следи от твърдия алкохол.

Слязох тихо по стълбите  и надеждата ми да заваря Тае бързо се изпари, когато видях Хосок и Джин да разговарят на плота. Всичко около тях беше почистено и нищо не личеше. Сякаш всичко от предната вечер беше единствено плод на съзнанието ми. И тъкмо преди да изпадна отново в размишления, Хосок  започна да говори: