Don't leave me // Остани

Глава 37

Тялото ми се напасваше в гънките на неговото, което ми позволяваше да усещам всяка една частица от плътта му, побираща  нетърпението и неконтролируемото си желание отправено към мен. Към мен.

Харесваше ми да отбелязвам в ума си, как използвах изречения, в чиито състав влизах както аз, така и той. Сякаш това беше един от начините, чрез които опитвах да си докажа и да свикна с факта, че Ким Техьонг бе мое гадже. Беше само за мен и никой друг не се ползваше от него така, както аз бях способна.

Не исках да бъда егоистична.. никак даже, но можех ли да отрека, че аз бях единствената, способна да взема толкова много от любовта му. Консумирах неизмеримо много от нея. Изтръгвах я право от сърцето му, оттам през устните, очите и нахлуваше в мен. Изпълваше моето сърце, което без неговото представляваше просто една зееща дупка.

Нуждаех се от обичта му, за да съществувам и не се срамувах да го кажа.. пред себе си дори.

В моменти като този, осъзнавах по-ясно от всеки друг път колко бях зависима от докосването му, аурата, която излъчваше и възбуждащия аромат на кожата му. Не на парфюма.. на кожата му. Онзи аромат, който толкова плътно изпълваше ноздрите ми и правеше деня ми хиляди пъти по-щастлив и наситен. Аромат, който пробуждаше сетивата ми до едно и впрягаше целия им капацитет в това, да усетят каквото им предоставях.

Кожата му беше чисто злато. Сигурна бях. Особено сега, когато съвсем тънък слой пот бе покрил врата му и отразяваше в себе си изкуствената светлина в асансьора. Долавях пулса му отчетливо и със сигурност не съществуваше по-красива мелодия от тази за ушите ми.

Притисках се към него и ужасно много го желаех. Дотолкова, че нямах сили да се осъзная. Не бях просто опянена или замаяна.. бях изцяло погълната от случващото се точно в тази секунда и нямаше сила, нямаше никаква възможна сила на цялото земно кълбо, която да ме накара да престана. Обожавах го с цялото си съзнание и несъзнание. Не разбирах как успяваше да го постигне, но бях негова, изцяло негова, и бях съгласна с това.

Устните ми изсипваха целия въздух, който дробовете ми издишваха, върху врата и челюстта му. Опитвах се да го целуна, но не можех да помръдна, не можех да се накарам. Разтапях се като бучка лед в прегръдката му. Божествените му ръце се движеха в косата ми. Пръстите му лазеха като множество иглички върху скалпа ми и всеки път щом някой кичур се преплетеше между тях, той опъваше косата ми назад и разкриваше шията ми. Целуваше толкова настойчиво и отдадено. Усещах във всяка една целувка копнежа по момента, обаянието, с което действаше. Страстта, с която придаваше живина на всяко едно свое действие и най-вече любовта, с която толкова нежно и същевременно адски грубо, ме даряваше.