Don't leave me // Остани

Глава 21

Днес се очертаваше да бъде поредния ден от болничните ми. Имах толкова проблеми, за които да мисля, но някак разсъдъка ми тотално ги отхвърляше. Вместо това връщах лентата назад до началото на всичко, от началото на май, до днес. Толкова кратко време, а през него изживях повече, отколкото през всички останали деветнадесет години преди това.

Замислих се, колко се бях променила. Бях съвсем различен човек. Вече имах различни ценности и разбирания за всичко. Имах желание, исках да живея. Знам, че е трудно, знам, че често се самосъжалявам и обвинявам, но нали това съм аз. Някои стари навици никога не се изкореняват.

Бях сама. Сама с писмото на нощното си шкафче. Хиляди въпроси започнаха да ме разяждат отвътре за пореден път, а желанието да узная отговорите им беше поразително. Мислите ми ме връхлитаха и усещах как сякаш изгладнели хищници раздират вътрешностите ми. Не можех повече да стоя сама. Щях да се побъркам.

Днес също беше работен ден, затова Тае все още не беше звънял и беше на работа. Почудих се известно време, докато си мия зъбите, дали на него, или на Вики, или на Неси да звънна, но мисля, че всички знаехме отговора още преди въпроса.

Отворих телефона си и тъкмо преди да натисна бутона за позвъняване, Тае ми звънна.

Моментално се сгърчих на пода и се настаних удобно, за да се насладя на гласа, който ми предстоеше да чуя.

-Тея, добро утро.-долових доброто му настроение.

-Добро утро.-отвърнах с усмивка, която не можеше да види.

-Какви планове имаш за днес?

Имаше ли значение, когато бих отменила всичко, стигаше само да ми каже.

-Каквито кажеш.-отговорих закачливо, удряйки се по челото от неудобство да говоря по този начин.

-Хмм. Каквито кажа значи, а?

-Абсолютно.

-Дообре. Тогава след половин час бъди пред задния вход на хотела.

-Добре.-отговорих, тотално изпаднала в шок от факта, че само за толкова време трябваше да заприличам на човек.
-Бъди точна. МНОГО точна. Сега е 9:00ч. в 9:31ч. да си долу.

-А ако сляза в и 32?

-Тогава ще си плащаш дълго време.

Боже, ако знаеше колко исках да си плащам.