Don't leave me // Остани

Глава 27

Нелепо ли бе, че още със събуждането си се чувствах уморена? Умора, която далеч не опираше до физическата, а по-скоро до темпото, с което се развиваха нещата и се случваха нови и нови. Беше изморително да си щастлива, а ако това можеше да се нарече умора, то тогава, да, бях изморена.

За жалост обаче, имаше и още нещо, което не спираше да гложди съзнанието ми и не ме остави да поспя изминалата нощ. Именно снощната поява на Те Ра, пробуди в мен онова потискащо чувство, което бях съумяла по някакъв свой необясним начин, да залича поне временно. Но ето, че отново беше тук и ме стискаше за гушата толкова силно, че ми костваше твърде големи усилия да контролирам дишането си.

...

На снимачната площадка не бях на себе си. Побъркваше ме кашата от чувства, които изпитвах. Не можех да спра да мисля за Техьонг и невероятната вечер, но също така не спирах да мисля и за Те Ра и проблемите, които можеше да ни навлече.

Ядно преглъщах сълзите си. Бях си припомнила и за проблемите със загубените си вещи. Бях си припомнила и за Ада, през който преминаваше Тае. Защо, по дяволите, едно единствено нещо отприщи цял ураган от отрицателна енергия? Не можеше ли да изживявам щастието си, без да бъда съдена затова?

Стисках обектива, като че ли той бе виновен за случващото се. Ядно скърцах със зъби и тъкмо когато една сълза се търкулна по бузата ми и падна на пода, усетих мека ръка върху рамото си.

-Какво ти е? Добре ли си?- попита Вики със загрижен поглед.

Гледах я и не, не се чувствах добре. Днес не беше моят ден. Определено не беше.

-Не знам.-отвърнах, защото знаех, че би било твърде нагло от моя страна, ако си позволя да се наричам тъжна, при условие, че въпреки всичко, Техьонг ме правеше щастлива.

-Кажи ми. Знаеш, че така или иначе ще разбера.-настояваше и ме буташе за рамото напористо.

-Просто..нищо особено. Сетих се за всички лоши неща и за снощните думи на Те Ра.

-Знам, че е смешно аз да ти казвам това, но опитай се да мислиш позитивно. Не си заслужава да проваляш деня си и да губиш времето си, отдавайки го на една причина да си тъжна, когато имаш хиляди, за да си щастлива.

Нямаше как да не се засмея, тъй като точно най- песимистичния човек, който познавах, ми даваше съвети за позитивизъм.