Don't leave me // Остани

Техьонг 11

Майната ми. Майната ми. Мразя се. Мразя се. Мразя се.

Напомням си за пореден път, с малката разлика, че този път го мисля наистина. Въртя се в някакъв порочен кръг и не мога да намеря изход. Но как бих могъл? Иначе няма да бъда аз. Няма да бъда аз, ако не проваля нещо. Няма да бъда аз, ако не го допроваля дори когато вече е провалено.

Сърцето ми е схванато. Удрям гърдите си няколко пъти, за да го накарам да се отпусне. Искам да работи. Искам да дишам. Вместо това обаче се задъхвам дори повече след изминалата седмица, откакто последно я видях. Отключвам телефона и почти и звъня. За пореден път. Но почти. Този път решавам да не го правя. Няма. Сигурен съм, че плаче заради мен. Сигурен съм, че ако не го прави сега, то ще го прави довечера. При тази мисъл сърцето ми се стяга дори повече и ето, че отново се задъхвам. Сбърчвам вежди и някак ми притъмнява. Олюлявам се за кратко, може и да е мислено, не съм сигурен, но се съвземам.

Поемам си дълбоко дъх. Разтварям дробовете си широко или поне дотолкова, доколкото мога. Боли да го правя, защото не дишам. Не дишам истински. Искам да плача, но нямам повече сълзи. Вместо това издавам накъсани, наподобяващи болно хриптене, звуци и това е достатъчно, за да изразя на глас всичко, което представлявам в момента.

Вдигам маската по- нависоко към очите си. Искам да се скрия. Да избягам оттук. Откакто я видях за последно, не мога да издържам дори повече, отколкото преди това. Душата ми отчаяно моли да открие своя пристан отново, плава из непознатите води, а те и се струват необятни, безкрайни. Времето лети и взор отникъде не идва, но тя не губи надежда, защото загуби ли.. тогава вече би било сигурно, че това е краят. Държи се за последните капки сладка вода. Държа се за последния път, в който зърнах очите и. Моли се това да бъде достатъчно, докато открие своя бряг. Моля се това да ми бъде достатъчно, докато открия нея.

Мисля си за нея и Джимин, докато вървя към Биг Хит. Дали Джимин я обича? Защо тя ляга в скута му? Защо той я гали? Тея обича мен, не него. Това, че взаимоотношенията ни точно в момента са една идея по-напрегнати..не означава, че той има правото да я има. Никой няма да я има никога. Освен мен. Егоистично е от моя страна да го мисля, но докосвам гърдите си отново и когато усещам твърдото си и замръзнало сърце..не съм сигурен, че ми пука дали е егоистично.

Влизам по познатия коридор. Дланите ми са потни и съм гневен, но някак притаявам дъх, глас, плач, стискам зъби и по-скоро съм освирепял, но сякаш с недостатъчната мощ, за да завоювам това, за което съм дошъл. Трябва ми лек. Трябва ми Тея. Но нея я няма. А аз съм тук.