Don't leave me // Остани

Глава 26

Малко или много, можеше да се каже, че вече бях готова. Фактът, че тоалетът ми беше предварително избран, ми спестяваше достатъчно време, което бях съумяла да оползотворя в направата на прическа, а именно едри букли. Времето ми стигна и за силен опушен грим, в който се бях специализирала още от гимназията. Оставаха само шест минути и когато се погледнах за последен път в огледалото, като че ли наистина се харесвах. Тоалетът ми беше избран от Тае, следователно нямаше причина да се притеснявам дали би му харесал, или не, което ми спестяваше наистина много грижи. На ръката ми висеше гривната с трите висулки, косата ми се разстилаше по голите рамене, а впитата пола и колан на бедрото, ме караха да се чувствам, като че ли не бях себе си. Грабнах портмонето, което си бях закупила наскоро, поради липсата на предното и излязох от стаята. В първите секунди се олюлях около въображаемата си ос, неспособна да запазя нужното равновесие в тези изключително високи обувки. Но адски много ми харесваха и не възнамерявах да ги свалям, само защото нямах опит с това, как се носят. В асансьора разнесох още един път червилото си и лапнах една ментолка тъкмо преди вратата да се отвори.

Още с излизането от хотела, на улицата точно пред мен, ме чакаше черна лъскава лимузина..мисля, че няма нужда да споменавам, че беше огромна. Очите ми бяха заслепени от блясъка и, тъкмо до момента,в който от нея не излезе красив елегантен млад мъж, с черен луксозен костюм, чието сако бе разкопчано, разкривайки бяла риза отдолу, плътно очертала формите му. Черна вратовръзка завършваше изключителния външен вид и това, разбира се, беше Техьонг.

Сега се оказваше по-трудно от всякога да пазя равновесие. Пристъпвайки възможно най-изискано, се доближих до него. Очите му най-внимателно ме обходиха от глава до пети, след което прехапа устни и отвори задната врата на лимузината.

-Добър вечер, Мадам. Тази вечер изглеждате ослепително.-заяви с необичаен блясък в очите и дяволита усмивка.

-О, благодаря Ви, Господине. Същото важи и за Вашата особа.-отвърнах аз с огромна бучка на вълнение, заседнала в гърлото..или може би в стомаха.

-Заповядайте.-подкани ме да вляза, поддържайки официалния тон.

За първи път в живота ми се случваше да седя върху кожени седалки, но също така и за първи път ми се случваше да седя върху кожени седалки в компанията на крал.