Don't leave me // Остани

Глава 43

Гледам ту към единия, ту към другия. Стоя като препарирана и се опитвам да осъзная какво се случва.

Това същата Йон Су ли е? Та тя е .. О Господи, тя е мъртва. Това няма как да се случва.

Джимин крачи бавно и несигурно назад, клати глава и се усмихва саркастично, но аз виждам отблясъците на сълзи в ужасените му очи.

След миг той изхвърчава от заведението и аз бързам да го последвам, избутвайки предполагаемата Йон Су.

-Джимин, почакай!-крещя, докато се опитвам да го настигна по тротоара.

-Тя е, мамка му, тя е.-чувам треперещия му глас, но не виждам лицето му, защото върви пред мен.

-Сестрата на Те Ра и дъщерята на Чанг Сун и бившата на Тае? -питам, като че ли познавам друго момиче със същото име.

-Да, да. Не, това не е възможно. -спира изведнъж и ме поглежда с надеждата да му кажа, че всичко това е било просто един кошмар.

Но самата истина е, че дори и аз не разбирам дали това е реалността или някаква друга паралелна Вселена, където мъртвите оживяват.

-Джимин!-чувам зад себе си непознат женски глас, но подозирам на кого принадлежи.

Странно чувство се прокрадва из тялото ми. Прокоба бих го нарекла, ако трябваше най-точно да го опиша.

Йон Су минава покрай мен и застава пред Джимин, обгръщайки с ръце лицето му към себе си. Как смее да го докосва?!

Какво изобщо си позволява?

-Аз съм. Тук съм.-опитва се да го успокои, може би?

Не знам, не мога да си обясня.

Досега не ми се е случвало да анализирам мъртвец.

-Ти..ти махни ръцете си от мен.-говори Джимин със странно притихнал и треперещ глас.

Тя ги сваля послушно и свежда глава към тротоара.

-Щях да ти кажа съвсем скоро, че съм жива. Чаках удобния момент.

-Чакала си удобния момент? Ти луда ли си? Нормална ли си дори да си въобразиш, че е морално и човешко да изценираш собствената си смърт. Луда ли си питам? Къде беше през тези две години? Що за човек си ти да се явяваш тук, да ме докосваш и да ме успокояваш, като че ли две думи биха могли да изтрият тоновете мъка, които събирах в себе си, откакто изчезна.-съска Джимин и наблюдавам как цялото му тяло се стяга и отпуска на пресекулки, като че ли се опитва да контролира гнева си, но безуспешно.