Supernatural love👄💝 ( Chanyeol, Baekhyun, Girl)

2

При тези негови думи просто го бутнах и  понечих да си тръгна, но се сетих, че все още съм загубена в училището. Стояхме с гръб един към друг за известно време, но се обърнах и заговорих:
-Виж, не искам проблеми от първия ден, но ти ме предизвика. Нищо нямаше да ти стане, ако просто ми беше казал на къде да отида и си бяхме продължили по пътя. Та все пак ще ме опътиш ли или да се оправям сама?
-Ох, досадница. Мислиш ли, че ако знаех къде се намирам щях да дойда в този празен коридор?- отново долових раздразнение в гласа му.
-От къде да знам за първи път съм тук, не познавам никого, пък най- малко знам ти защо си тук.- започнах да повишавам тон.
-Леле, хайде тръгвай, че като те гледам следмалко ще огласиш целия коридор и някой ще ни хване, а не искам никой да ме вижда с теб.-каза той, при което ме хвана за ръката и започна да ме влачи на някъде, но съм сигурна, че и той не знаеше къде отиваме.
Тъй като имаше неразбирателство между различните създания, всички от един вид бяха в отделно крило.
-Ъм? Виждам, че си вампир, както и аз, но ти си много по-бърз.-опитах се да завържа разговор.
-Е, и какво от това? Да не мислиш, че ще се държа мило с теб само защото сме от един вид?- и той все така си продължава със съркастичния тон.
-Пфф, все пак нека се представя, аз съм Джезабел, но може да ми казваш Джей или Джи.
-Да да,все тая аз съм Чаньол.- отвърна той, все още държейки ръката ми.
Стигнахме до някакви стълби и се закатерихме по тях, но заради този идиот, който толкова бързаше се спънах и повалих и него. Озовах се в прегръдките му, погледите ни се срещнаха, бахме на сантиметри един от друг. Е ако беше някой по-мил и по-красив можеше и да ми хареса, но с него....ХАХА! Тръгнах да ставам, и когато погледнах нагоре видях, явно беше фея, учителка. Когато и двамата се изправихме се изтупахме и обяснихме ситуацията, при което тя ни упъти към нашето крило. Когато стигнахме се заоглеждахме из листовете за номера на стаите и познайте какво- бяха ни сложили в една стая, какво съвпадение. И двамата просто се спогледахме със злобни погледи и тръгнахме към стая номер 208. Той избърза и взе леглото, но тъй като беше двойно легло и нямаше друго освен диван в другата част от стаята ни, явно щях да спя на дивана.Да точно така стаите бяха големи и красиви.
Оправихме си багажа и отидохме за лекцията по случай пристигането ни в училището.
След това ни предстоеше вечеря. Столовата беше огромна. Взех си храната и започнах да се оглеждам за свободно място. Имаше едно място до ,,любимия" ми съквартирант и едно до ,,най-добрата" ми приятелка. Не исках дори на вечеря да стоя с него за това предполагам, че ще се наложи да ям с Даяна. Все пак трябва да си намеря приятели, пък и не знам защо да не се сближа с нея, все пак тя ми помогна когато всички ми се смяха. Помахах й и тя ми направи знак да отида при тях.  Стоеше само с момчета. Перфектно. И без това не обичам да се сближавам с много момичета. Седнах като всички ме посрещнаха с усмивка. Започнаха да се представят:
-Здравей, аз съм Уонхо, на 20 съм!Винаги на среща за някоя тренировка.-каза той намигайки ми. Не мога да отрека, че тялото му не беше хубаво.
-Аз съм Ай Ем, на 19.-той се представи, но сякаш не му харесваше присъствието ми и просто го каза, дори не ме погледна.
-Ах, здравей аз съм Кай, на 20!-това момче ме гледаше дълго време и се усмихваше  и то с най- топлата усмивка, която съм виждала.
-Здрасти, аз съм Таеъйнг, на 21!-представи се предпоследното момче като реакцията му беше студена като на Ай Ем.
-И последно, но не на последно място, аз съм Бекхюн, на 19!-каза той като стана и целуна ръката ми като всички включително и аз се засмяхме така, че огласихме цялата столова.
-Здравейте на всички, аз съм Джезабел, на 19. Можете да ми викате Джи или Джей.- отвърнах топло и с усмивка.След това продължих да разпитвам:
-Ъм ние всички ли сме вампири?
-Да с изключение на Ай Ем и Таеъйнг.- отвърна Ди. Ето защо се държаха толкова студено. Свикнали са с тези вампири, но явно когато съм дошла и аз вече им е дошло в повече.
-Е вие к-какви сте?-попитах несигурно.
-Не те интересува и без това няма да се засичаме често. Какво? Да не мислиш, че щом си знаем имената ще движим заедно. НЕ! Ти просто нямаше къде да седнеш да ядеш.-отвърна Таейънг, ставйки от масата и завличайки Ай Ем с него.
Стоях неподвижно и усетих как очите ми се пълнят със сълзи. Беше ми писнало да ме гонят от всякакви компании и все да съм аутсайдер. Но ето че май всичко ще се повтори. Станах и се затичах към стаята ми без да кажа нищо на никого. Уви още не познавах училището и ето, че попаднах в крилото на върколаците.