Supernatural love👄💝 ( Chanyeol, Baekhyun, Girl)

17

~ГТ на Чаньол~
Докато бях скрит се обадих на Кай, Бекхюн и Уонхо за подкрепление. Не можех да ги чакам да дойдат, за това тръгнах към къщата. Не знаех причината, но не засякох никого по коридорите. Отварях всяка стая, за да намеря Джезабел. Чух гласа на Джънкук от третия етаж. Сигурно е с моето момиче. ,,Не няма да я нараниш повече!"-казах си и се изтрелях нагоре. Естествено беше в последната стая. Влезнах направо, събапяйки вратата. Този....какво правеше!? Кук се стресна от удара на вратата в земята и ме погледна. Джезабел беше точно под него чисто гола, едва гледайки се обърна към мен и можех да видя радостта в очите й щом ме видя. Срелнах се към ненормалника хванах го и го изхвърлих във въздуха, отделяйки го от Джи. Тя не можеше да мръдне. Нямах и представа какво й е правил, но цялата беше в разрези. Беше много бледа. А тялото и...то беше толкова слабо. Не я е хранил толкова време, че ребрата й се виждаха. И ще ми говори, че може да го убие. Този ненормалник не мисли трезво. Покрих я с якето ми и я оставих на леглото. Трябваше дапсе справя с Джънкук. Доближих се към него, бутнах го на земята и захочнах да го удрям в лицето. Целия ми гняв, всички емоции, които се бяха събрали последните дни сега се блъскаха в лицето на този нещастник. Отръпнах се и го ритнах няколко пъти, от което той започна да плюе кръв.
-Така ти се пада!- все още не можех да се съвзема от това.
-Спри!Не го убивай! Не ставай като него.- Бекхюн ми хвана ръката и започна да ме разубеждава. Не бях усетил кога момчетата са дошли.
-Няма да го убия! Но моля те, заведи Джей на безопасно място.-помолих го като погледнах към нея. Вече не беше в съзнание.
-Леле! Какво са ти направили Джи?-попита Бек, вдигайки я на ръце. Излезна от стаята и погледнах през прозореца. Отвън бяха Кай и Уонхо. Реших, че няма да стигам до убийство. Виждайки приятелите ми, усъзнах, че имам много за губене. Ако направех такова нещо сега, нямаше да мога да ги погледна в очите. Оставих го на пода. Не мисля, че щеше отново да се закача с нас.
~ГТ на Бекхюн~
Когато излезнах от къщата с Джезабел, момчетата ме погледнаха все едно виждат призрак. Казах им, че и аз не знам какво се е случило.
-Беше в безсъзнание когато влезнах в стаята, а и под тази дреха няма нищо, така че няма и да настоявам да разбера!- вече предполагах какво е правел последно с нея. Поставих я да легне на задната седалка. Седнах на предната и се обърнах да я гледам. Това й състояние беше ужасно, сълзите ми потекоха по бузите. Аз бях виновен, че е тук. Ако не бях се опитвал да я....изнасиля, щеше да се върне при нас и щяхме да я предпазим от Джънкук.Вдигнах глава и видях Чаньол да идва. Викнах другите двама да се качват. Чан влезна в колата и потеглихме.
-По- бързо! Няма да издържи дълго! Той я е тъпкал с върбинка през цялото време.- Чаньол беше нетърпелив, но с такова количество отрова наистина нямаше много време. Ускорих колкото можах и скоро бяхме пред училище.
Чан я хвана и тръгнахме към стаята им. Остави я на леглото. Започна да я облича. Беше замръзнала. Тръгна да маха якето си от нея, но спря. Хвърли ни поглед, който намекваше да се обърнем. Побутнах Кай и Уонхо и седнахме на дивана.
Когато вече беше готова не знаехме какво да правим. Не трябваше изведнъж да се налива с вампирска кръв, защото можеше да се наложи нанистина да я убием.
-Излезте от стаята!-каза Чаньол.
-Няма начин да те оставим тук с нея!-възпротивих се.
-ИЗЛЕЗТЕ ОТ СТАЯТА, ВЕДНАГА!-вече викаше. Изпълнихме искането му. Останахме отпред за всеки случай.
~ГТ на Чаньол~
Легнах до нея. Вдигнах си ръкава и си захапах китката. Веднага дадох на Джезабел от кръвта ми. Щом капка попадна в устата й тя се размърда. Стисна ми ръката и започна да пие. Усещах, че прекалява, опитах се да се отдръпна, но тя не ме пускаше.
-ДЖЕЗАБЕЛ!- викнах й. За първи път й виках. Нямаше друг начин трябнаше да я съвзема. Тя се стресна и пусна ръката ми след като осъзна какво е направила.
-Аз...съжалявам!-проговори тя, цялата в кръв. Все още беше бледа. Раните не зарастваха. Явно това количество кръв, за сега ще се бори с върбинката в тялото й. Прегърнах я и я успокоих, че тя не е виновна. Хлипаше на рамото ми.
-Какво направи?- момчетата отново влезнаха и Бекхюн веднага започна с въпросите.
-Погрижих се за нея!- отдръпнах се от нея и станах от леглото.
-Но..-Джезабел прекъсна Бекхюн.
-Ти! Махай се веднага! Заради теб стана всичко.- плачеше. Не разбирах какво става и просто гледах отстрани.
-Виж Джи, съжалявам! Бях пиян не мислех трезво. Онези неща...,които казах. Мислех ги, но никога не ъм искал да ги казвам.-Бек опитваше да се защити. Не знам какво е станало, но щях утре да разбера всичко.
-Съжаляваш? Осъзнаваш ли, че няма да ти простя след тази твоя постъпка.Може би щеше да е по- добре, ако бях умряла там, вместо сега да губя приятел, защото не може да си контролира пияното ,,аз". Наиситна ли щеш еда ме изнасилиш в онази тоалетна? И после какво? Щеше да ме зарежеш там!? Не си по различен от Джънкук.- вече викаше и плачеше още повече.
-Изнасилване? Щял си да я изнасилиш?- бях в шок. Блъснах го в стената, но момичето ми ме спря с думите:
-Недей, не си заслужава.
Започваше да се успокоява. Пуснах го и му казах дахси върви.
-Кай, Уонхо? Благодаря ви!- обърна се и към тях.
-Няма за какво! Ти как си? Тялото ти изглежда зле?- бяха разтревожени за нея.
Обърнах се към нея в очакване да запоне да разказва какво е станало, но.....тя започна да се тресе. Може би спомена й причиняваше твърде много стрес.