Supernatural love👄💝 ( Chanyeol, Baekhyun, Girl)

6

...Не се събуждаше. Опитах се да я събудя, но безуспешно. Тя няма как да се събуди като няма сили,трябва да се нахрани. С обикновена храна нямаше да стане, затова отидох до кабинета на лекаря да взема няколо кръвни банки. Върнах се и веднага й дадох да пие. Трябваше да изчакам да подейства, за това я оставих в стаята и отидох да говоря с приятелите й.
-Ахъм!? Извинявайте, но трябва да говоря с вас относно Джей.-започнах направо да им разказвам. Казах им за снощи, казах им и за тази сутрин. Казах им всичко, което се случи. Изядох си един шамар от Даяна, но мисля, че си го заслужавам.
-Ти наистина не знаеш какво искаш.-отсече Ди.
-С какво си я заслужил?Защо й причини всичко това, а после ще се правиш, че я харесваш?- говореше Бекхюн с наведена глава, но виждах очите му-бяха пълни с гняв и сълзи. Но защо Бек реагира толкова остро на това, че я харесвам?
-Защо си мислиш, че се правя?Ако не я харесвах нямаше да си мръдна и малкия пръст заради нея.-продължих аз, защитавайки се.
-Добре, добре. Все тая. Не е времето, нито мястото, за да спорите!-прекъсна ни Кай.
-Можем ли да видим Джи?-попита Уонхо.
-Ами предполагам. Но сигурно ощи ще спи, защото преди да дойда й дадох да пие кръв.-съгласих се аз.
-Хайде тогава да вървим. И да спи, няма проблем. Искам само да се уверя, че е невредима.-обади се Ди, като ми хвърли един недоверчив поглед.
~В стая 208~(тяхната стая)
Влезнахме, като аз останах последен. Надявах се, че ще се е събудила. Когато затворих вратата се обърнах към останалите и видях притеснените им физиономии. След това погледнах и Джезабел. Тя беше още по- бледа и от преди да й дам кръвта. Отидох до нея, за да проверя пулса й. Беше едва долувим.
-Каква кръв си й дал?-попита ме студено Ай Ем. Не знаех той защо е тук, но беше факт, че е.
-Каква кръв мога да й дам според теб?Човешка, глупако.-отвърнах раздразнено.
-А защо й действа така?Трябваше вече за е будна дори, но тя се влошава.-запита Бекхюн притеснен. Беше седнал до нея на леглото и я беше обърнал по гръб, за да виждаме лицето й. Държеше я за ръката. Но какво му става на този? Тя е моя! После ще се  разправям с него. Сега трябва да разбера какво става с Джезабел.
~В библьотеката~
Реших да потърся информация в някоя книга, защото не знаех с какво си имам работа. Започнах една по една книгите в отдела за вампири. Нямаше нищо, но една дебела стара книга ми привлече вниманието.



Когато я отворих останах с отворена уста. Вътре имаше поне 20 рода вампири. Възможно ли е Джей да е различна от нас. Разлиствах и стигнах до род вампири, които се хранят с вампирска кръв. Били много силни и опасни, за това трябвало да пият по малко кръв, за да не осверипеят. Зачудих се дали да не пробвам да й дам вампирска кръв. Надявам се, че ще проработи.
~На път за стаята~
Мислих си, за това колко различни вида вампири има. Ако тя наистина е толкова силна ще трябва да я пазя като очите си, защото има много отмъстителни създания и може да се опитат да я наранят, а тя в момента е твърде слаба.
~В стаята~
Влезнах в стаята. Когато я видях, по тялото ми преминаха тръпки. Беше толкова нежна. Дори и не в най- добрата си форма, пак беше перфектна. Исках я близо до мен. Исках да я целуна и никога да не се отделя от нея. Захапах си долната устна, така че да потече кръв и слях устните ни, като се стараех кръвта ми да попада в устата й. Не трябваше да се задържам много, защото в книгата пишеше, че трябва да пие малко. Но просто не исках да се отделям от нея. Мисля, че прекалих с дозата, защото тялото й потрепна. Отделих се бързо и я погледнах. Разбуждаше се. Изправих се и продължих да я гледам. Отвори очи, но те не бяха същите. Бяха червени. Изражението ми се промени. Тя ме погледна и ми се усмихна. Явно помни всичко преди да загуби съзнание, но не знаеше за провените, които настъпваха в момента.
-Хей, как се чувстваш?-попитах я, все едно всичко е нормално.
-Мисля, че съм добре.- отвърна ми тя, усмихвайки се.
-Когато се оправиш ще трябва да поговорим.-предупредих я и я оставих да се оправи.
-Но за какво ще говорим?-попита ме, но аз само й се усмихнах и излезнах от стаята.
~ГТ на Джезабел~
Станах и започнах да се оправям като в съзнанието ми изникна спомена от снощи. Докоснах устните си, усмихвайки се. Но след това се сетих, че загубих съзнание в ръцете му. Погледнах надолу и видях, че съм по пижама. Той ли ме е преоблякъл? Мило,  но и хитро. Все пак е успял да ме види по бельо. Скрих лицето си в шепите от срам. Облякох си униформата и излезнах при Чаньол. Той ми разказа за всичко от снощи до сега. Стоях и не можех да повярвам на ушите си. Наистина ли съм от такъв род вампири. Те са наистина силни, а аз? Аз съм толкова слаба, че не мога дори едни стълби да изкача без да падна.
-Та казваш, че си ме оставил да спя на твоето легло?-заприказвах за, смеейки се.
-Ъмм, да.Хаха!-за първи път провеждахме нормален разговор. Приятно ми е в компанията му. Но не знам какво изпитвам към него. Да, целунахме се. При това два пъти, но също така има още един човек в сърцето ми...Бекхюн. Както вървяхме и се смяхме се блъснах в някого....и се строполих на земята.