Supernatural love👄💝 ( Chanyeol, Baekhyun, Girl)

20

~ГТ на Кай~
След като ме изгониха от собствената ми стая отидох при Уонхо, защото той не делеше стая с никой.
-Хаха! Защо те изгони?-не спираше да се смее.
-Амм...как да ти кажа? Доведе момиче.-не можех да му кажа, че това момиче е Джей, защото и Чаньол щеше да разбере, а това си беше тяхна работа. Не трябва да научава от нас.
-Уу! Кое е момичето?-заразпитва ме отново.
-Ами не успях да я видя. Беше я засмукал толкова, че лицето й не й се виждаше.Хаха!-успях да го излъжа.
-АХАХХА!- търкаляше се от смях.
Скоро си легнахме и заспахме. Е, на отделни легла. Да не си помислите нещо. През ноща Уонхо хъркаше като мечка и реших да се върна в моята стая, надявайки се да са свършили каквото са правели.
Влезнах тихо в стаята, за да не го събудя, но когато вече бях вътре разбрах, че не съм внимавал за един ами за двама човека. Тя беше легнала върху него. Завивката беше паднала и красивото й тяло беше на показ. Стоях и дълго време гледах. Изпитах желание да съм на мястото на Бекхюн, но не исках нищо повече от една нощ с нея. По принцип не съм такъв, но това момиче беше уникално. Върнах се на земята от тези фантазии и видях, че се размърдаха. Отново излезнах и се върнах при мечката от по- рано.
-Явно няма да се спи!-казах си тихо.
Влезнах в стаята, но събудих Уонхо.
-Къде беше?-попита ме сънено.
-Ами, много хъркаше и реших да се прибера при Бек, но заварих момичето все още в стаята и без завивка и просто се обърнах и си тръгнах.
-Ахам.-обърна се и пак заспа.
Добре, че вече не ме разпитваше.
Легнах си и докато още не беше включил къртечницата, заспах.
~ГТ на Джезабел~
Усетих слънчевите лъчи по лицето ми и започнах да се събуждам.
Тръгнах да ставам, но усетих тежест на кръста ми. Погледнах нагоре и видях Бекхюн. Бях в прегръдките му. Спомените от снощи изплуваха и станах червена. Забелязах и, че все още съм гола, както и той. Допира до тялото му, ръцете му върху мен, дъха му върху кожата ми. Всичко това беше като хубав сън, който не исках да свършва, но в този момент както във всеки сън имаше и част, която го разваляше. Този път това беше Чаньол. Каза ми да си тръгвам, но бях наистина виновна. Не трябваше да целувам Бекхюн. Това също нямаше да се случи. Обичам Чан, но Бек видя част от мен, която до сега никой не бе виждал. Опитах се отново да стана и гласа на ангела до мен зазвъня:
-Къде отиваш, принцесо?
-Не исках да те будя! Извинявай, но трябва да си ходя в стаята, да си взема душ и след това да ходим на часове.-обясних му.
-Не мисля, че ще успееш да стигнеш до стаята след тази нощ.- каза той с полузатнорети очи и перверзна усмивка на лицето.
-Аз ще се опитам пък каквото стане.-бях твърдо решена, че исках вече да си ходя.
-Мм, добре!- вече се смееше с глас.
Пусна ме. Станах, но не осъзнавах, че все още бях гола и когато се обърнах към него видях как ме гледаше.
-Мм, ако ще ми се разхождаш така...ще ме предизвикаш за втори рунд.-беше си подпрял главата на ръката и все още лежеше.
Бързо взех одеялото и започнах да си търся роклята от снощи. В момента, в който направих крачка усетих болка в цялото тяло. Първо: махмурлука чак сега се задейства. Второ: Снощи беше....
Седнах на земята, а Бекхюн стана и дойде до мен.
-Казах ти!-шептеше ми в ухото.
-Бек? Не ми е добре! Наистина!-чувствах глада. Но беше глада за кръв. Погледнах към врата му.- Дръпни се от мен! Моля те! Не искам да те нараня.
-Какво ти има?-не разбираше ситуацията. Аз станах и се опитах да избягам но всичко ми се въртеше. Щях да падна, но усетих ръцете му да се увиват около мен. Вдигна ме и ме постави на леглото. Усетих, че ми слага някакви негови дрехи. Усетих аромата им и за момент се успокоих. Успях да си поема въздух и казах:
-Ще ми помогнеш ли да стигна до стаята ми?
-Разбира се! Ще те нося до там, ако трябва!-каза ентусиазирано. Стахме и без дори да съм казала нищо, той ме вдигна на ръце и тръгнахме към моята стая.
Бяхме пред вратата и го помолих да ме пусне.
-Защо?Ще те оставя вътре.-упорстваше.
-Вътре е Чаньол. Не искам да ни вижда заедно. Искам да поговоря с него на нормален тон.-обясних му със спокоен тон.
-Добре!-отвърна с наведена глава. Ясно ми беше, че му стана неприятно като заговорих за Чан.- Но преди да тръгнеш имам въпрос.
-Да, кажи?-тъкмо щях да влезна и се спрях.
-Снощи..добре ли беше..ъм, имам предвид. Ох!Много ли те болеше?-каза притеснено, но това негово държание беше сладко и предизвика усмивка на лицето ми.
-Бек! Беше невероятен. Болката беше нормална за първия ми път, но тя беше съвсем за малко. После всичко беше удоволствие и желание.-отвърнах му като го прегърнах. Той се отдели и отново се целунахме. И двамата се усмихнахме и се разделихме.
Сега беше момента, в който трябваше да обяснявам къде съм била, с кого съм била или какво съм правила. Натиснах дръжката и бутнах вратата. Бях готова да видя ядосан Чаньол, но той просто се беше размазал на леглото. Все още спеше. Не го събудих, а направо се запътих към банята. Влязох, съблякох дрехите на Бекхюн и влезнах под душа. Водата отмиваше цялата невинност, която беше отнета още снощи. Чувствах се виновна. Извън тази баня спеше момче, което ме обича. Поне се надявах все още да ме обича. Спрях душа, но когато тръгнах към вратата се подхлъзнах и паднах. Ударих си главата във ваната. А коляното в плочките на земята. Погледнах се в огредалото и видях, че имах синка под окото, а коляното ми беше подуто до неузнаваемост. Взех си хавлията и накуцвайки излязох от банята. Стигнах до гардероба ми и започнах да си избирам дрехи. Спрях се на това:

Когато се обърнах видях, че е станал. Гледаше ме изпитателно. Явно още беше ядосан.
-Искаш ли да поговорим?-попитах го.
-Казвай каквото искаш да казваш и по-бързо да ми се махаш от главата!-отвърна студено. Тези думи ме нараниха.
-Съжалявам, за това което видя вчера. Наистина те обичам. Не искам да те загубя.-извиних му се. Това от вчера? Не му беше момента още за това.
-Съжаляваш?Хаха!-не ми вярваше.- Щом съжаляваш ще ми кажеш ли къде беше снощи и какво прави? Аз бях тук и макар и наранен се притеснявах за теб.-от този въпрос се страхувах. Въздишах и захочнах да обяснявам:
- Ти ми каза да си тръгна, за това отидох и се напих. Когато се прибирах видях Бекхюн и го заговорих. После.......всичко стана много бързо. В началото бях пияна, но след това изтрезнях и не исках да го спирам. Нараних те, но и ти не беше невинен и реших, че вече не ме обичаш и просто се поддадох на старите чувства към Бек.Да!Направих го.
Той стоеше и ме гледаше с бесен поглед. Току що доказах точно обратното на това, което казах. А именно, че уж не съм съжалявала.
Единственото, което успях да асимилирам от ситуацията беше ръката му върху бузата ми. Удари ме! Извърнах глава настрани. Сълзите се стекоха по лицето ми. Удари ме точно в насиненото, но не заради това плачех. Да, нараних го. При това по най- ужасния начин, но не трябваше да ме удря. Грабнах си чантата и побягнах навън. Тичах по коридорите и плачех. Някой ме дръпна рязко и ме спря. Когато погледнах човека срещу мен сълзите ми още повече започнаха да текат и го прегърнах.
-Кай, аз съм най- ужасния човек на света!-не спирах с ревовете.
-Какво е станало? Спри! Кажи какво стана?- притесни се и също ме прегърна. Обясних му какво е станало. Казах му и за шамара, който получих от страна на Чаньол.
-Наистина ли те удари?-не вярваше на думите ми.
-Мхм. Нараних го. Много го обичам и не искам да го загубя! Трябва да ми помогнеш.- успокоих плача си и започнах да му се моля.
-Добре, добре! Ще оправим кашата.- каза той и отново ме прегърна като този път облегна глава върху моята.