Supernatural love👄💝 ( Chanyeol, Baekhyun, Girl)

16

~ГТ на Чаньол~
Днес трябваше да отида на училище, въпреки всичко, което става. Вървях по коридора с наведена глава, но познат глас ме извади от мислите ми. Беше Ви. Отидох при него, но не смятах веднага да го нападам, за да не се изплаши.
-Здравей, Ви! Точно теб търсех.-казах с фалшива усмивка.
-Мм, з-здравей.-вече заекваше, лесно щях да го накарам да говори.
-Хайде да се поразходим. Трябва да говорим.-хванах го през рамо и тръгнахме навън.
-Добре, вече сме навън. За какво искаш да говорим?-говореше изнервено като се опитваше да се измъкне.
-Трябва да си напълно честен с мен!-заявих вече с сериозен тон.
-Д-д-добре!-наистина се беше притеснил. Тъкмо щях да го попитам спокойно, но се сетих в каква опасност се намира Джезабел и пламнах отвътре. Притиснах го в стената и започнах да ставам груб.
-Нямам време за губене, за това ми кажи къде е Джи!
-Виж знам, че искаш да я спасиш, но тя е опасна и трябва да умре.-говореше спокойно, но едвам дишайки.
-Ако не ми кажеш къде е, ще разбереш кой ще умре много скоро.-затягах хватката си.
-Ако ме убиеш няма да разбереш къде е.-вече едвам довършваше изреченията си, но осъзнах,че беше прав и го пуснах.
Ви ми каза къде е, но ми се стори подозрително, че толкова лесно го накарах да говори, за това го принудих да дойде с мен.
~ГТ на Ви~
Казах му фалшиво място, за да имам време да предупредя другите.
Чух че Чаньол вече излизаше с бясна скорост, вече разбрал за лъжата и тръгнах към Джънкук.
~ГТ на Чаньол~
След като разбрах, че той просто печели време реших да го проследя, защото със сигурност отиваше там където искам, а именно при Джезабел. Доста време вървях след Ви, но накрая влезна в една къща на сред нищото. Не влезнах веднага. Исках да разуча мястото. Не знаех дали ще има някой, който да пази.
~ГТ на Джезабел~
Съвзех се. Още беше светло и се успокоих, че имам още време до поредната доза мъчение. Не бях яла от няколко дни. Чувствах се слаба. Тези въжета все още прегаряха кожата ми. Кръвта ми беше засъхнала по цялото ми тяло и чершафите. Раните не зарастваха, заради гладуването и отровата. Дочух разговор между Кук и Ви. Говореха как Ви имамил Чаньол и ме търсел. За момент се зарадвах, но тогава Джънкук влезна в стаята.
-Предполагам, че си чула разговора ми с Ви. Не се притеснявай Чаньол няма да те намери тук.-каза с усмивка на лицето.- Реших, че ми е скучно, за това дойдох да се позабавлявам.
Този път не носеше нищо. Започна да ме развързва. След като махна и последното въже не можех да направя нищо друго освен да се отпусна. Той ме хвана и ме бутна на леглото. Бях изтощена, но успях да видя физиономията му. Имаше онзи мръсен поглед. Знаех какво ще последва и нямах възможност да го спра. Започна да целува корема ми, който беше в разрези от миналата вечер. Това накара болката в тялото ми да се завърне и предизвика стенания от моя страна. Той ме погледна и се усмихна. Продължи да се изкачва нагоре и когато стигна до сутиена ми, той просто ме повдигна, разкопча го и го махна. Започна да целува гърдите ми и да оставя леки смучки по тях. Оставяше сини следи по целия път до врата ви и по самия него. Отдели се от мен като ме погледна в очите. След това сведе поглед към устните ми и ме целуна страстно. Последва захапване, което предизвика нови стенания от моя страна. Обра кръвта от устните ми с ръката си и я размаза по тялото ми. Започна да я облизва като стигна до началото на полата ми. Отново върна поглед към мен и след това просто разкъса ципа на полата и я свали от мен.
-М-м-моля те! Спри.- успях да кажа няколко думи, но захапването, което Кук направи на китката ми, секна думите ми.
-Спокойно, има време до края.- каза и започна да маха бельото ми.
Видях как Кук разкопчава колана си. Отново се настани върху мен. Усетих ръката му да прави леки движения там долу. Няма да отричам, че изпитвах удоволствие, но мисълта, че това е Джънкук ме караше да искам да умра.
-Приготви се, мила моя! Може да заболи, но след няколко движения ще крещиш името ми.- шептеше в ухото ви. Направи нова смучка на врата ми и започна да прониква в мен. В този момент чух силен шум от падане на врата. Джънкук спря и погледна към човека в стаята. Успях да извъртя главата си и видях.......ЧАНЬОЛ!